Преводен агиографски календарен сборник, в който за всеки ден от неподвижния цикъл на църковната година са поместени кратки (проложни) жития, предхождани от (проложни) стихове от епиграматичен тип (дву- или тристишия). Съставът и подредбата му отразяват изискванията на Йерусалимския устав. Приема се, че е възникнал във Византия през втората половина на ХІІ в., но неговият генезис и история не са напълно изяснени. В южнославянските литератури Стишният пролог се появява през ХІV в. във връзка с промяната в устава, като заменя използвания дотогава Нестишен (Прост, Обикновен) пролог. Запазен е в два превода от гръцки език и няколко редакции, възникнали преди или около средата на столетието. Единият превод, направен в Търново, получава широко разпространение на Балканите и в Русия. Няма сигурни сведения за мястото, където е възникнал Вторият превод, запазен в малък брой сръбски преписи. Гръцкият текст, от който са направени преводите, е идентичен с издадения от И. Делейе Синаксар на Великата църква и с текста в гръцкия печатен миней. На Балканите проложните жития постепенно престават да функционират единствено като част от самостоятелна богослужебна книга, а се инкорпорират в минеите след шестата песен на канона – на мястото в службата, което им се отрежда от типика.
Иванова, Климентина, авт . 2003.
Пролог. В ,
Старобългарска литература. Енциклопедичен речник, 408-410. (Старобългарска Литература. Енциклопедичен Речник). Велико Търново: Абагар.
Citekey Трифуновиħ1990 not found с. 317-321.