Кратка жанрова форма, състояща се от въпрос, следващ кратък наративен израз, в който чрез преносно значение (метафора, олицетворение, алегория, сравнение) се описва предмет, явление, лице, което трябва да се разпознае от отговарящия. Често има симетрична структура и стремеж към ритъм. Питащият е човек (както обикновен, така и натоварен с авторитет) или институция (съдя, цар). Отгварящият (мъдрец, пророк) решавайки загадката (1) спасява живота си; (2) показва принадлежността си към определена религиозна или социална общност; (3) получава знание за света около себе си.
Прави се разлика между гатанката във фолклора и загадката в литературата, която има дидактично предназначение. Отделна група са загадките, които предвещават развитие на бъдещи събития и съдбата на героя в тях. Според древна традиция те се вплитат в сънища и са свързани с тяхното разгадаване. Отличават се с по-пространна наративна структура, с елементи, които са във формата на градация. Гадателят трябва да разчете символичните послания, които се съдържат в загадката, като разкрие посланието. Примери от Стария завет са сънищата, които са разгадани от Йосиф (Битие 40-41). Важни за съдбата на владетеля и на царството са сънищата, разгадани от пророк Даниил (Даниил 2; 4-5; 7), които имат висок авторитет в библейската традиция и в летописната литература. Понякога загадката изисква допълнителна интерпретация, тъй като формата и езикът й е мистериозен и неясен. Смята се, че в предсказанията чрез загадки в древна Месопотамия неясната символика е съзнателно търсена. Според Лео Опенхайм (Oppenheim 1956: 221-222) съществуват три способа за интерпретиране на "символичните" сънища от старозаветните личности: (а) интуитивно вникване в частите на съня; (б) тълкувание на различните знаци като поличби; (в) искане помощ от божеството, което е изпратило съня (загадката). В Шумер и Акад са съществували професионални тълкуватели на сънища, както и такива, които сънуват с цел да разкрият бъдещето за друг по поръчка или указание. В близкоизточната традиция също е широко разпространена формата на загадката като пророчество за бъдещи събития. В славянската традиция пример е преводното произведение "Дванадесетте сънища на цар Шахиншахи", всяка загадка от съня на царя е разтъклувана от мъдреца Мамер, за чиито произход се предполага или сирийски или ирано-персийски първообраз. Във въпросите и отговорите на славянска почва се преплитат множество загадки, които са запазени в български, руски, сръбски и молдо-влахийски преписи (Милтенова 2004; Бабалык 2012), а така също се откриват в епиграфиката.
