Молитва към Богородица е най-известното и популярно произведение на писателя от виден византийски род Димитър Кантакузин (втора половина на XV в.). Разпространява се в преписи в българската, руската и сръбската ръкописна традиция от XVI до XIX век (42 на брой). Открити са два преписа от началото на XVIII век в превод на румънски език Най-ранният препис на творбата е Новосадски препис в ръкопис РР 158 от края на XVI в. (Библиотеката на Матица Сръбска в Нови Сад). Първата публикация на Кантакузиновото съчинение е осъществена от Д. Маринов (1901). Принадлежи към извънбогослужебната старобългарска поезия. Състои се от три структурни елемента: изповед, молитва и похвала. Основни теми в стихотворението са греховността, смъртта, мъченията в ада, страданията на автора в земния му живот. Отправена е молитва за спасение към всеопрощаващата сила на Богородица. Похвалата е изградена с поетичните средства на ораторската проза. Четиристишните строфи на Молитвата са построени анафорично. Творбата е образец на изкуството на словото в старата българска литература.
