Основен жанров тип в средновековната словесност и книжнина, към който се причисляват текстове на непосредствено обръщение към свърхестественото (Бог, светиите, другите небесни сили, както и съпротивните сили). Той е продуктивен както в каноничната, така и в апокрифната литература. Съгласно степента на ритмизираност на словото молитвите могат да варират от поетически текстове през ритмизирана проза до наратив. Те са необходим елемент от богослужението и заемат важно място в църковния и личния живот на вярващите. В книжнината наред с просителните молитви (за благодат, освещаване, изцеление и др.) се различават също благодарствени и хвалитни молитви, както и заклинателни молитви. Молитвената структура (евхема) включва следните задължителни елементи: обръщение към адресата на молитвата, назоваване на желано действие и обект на това действие, както и заключителна формула. Различават се външни молитви (явни и тайни), както и вътрешни (умствени молитви), практикувани от превържениците на исихазма. Отправителите на молитви обикновено са християните със свещенически сан, но има и молитви за обикновените вярващи (например преди и след сън, преди и след ядене, преди започване на работа и др.). По време на богослужение се извършват и колективни молитви, например т. нар. ектении.
Християнската молитва копира образци, наследени от юдейската традиция (например псалми), но неин основен модел е Христовата молитва "Отче Наш" (Матей 6:9-13; Лука 11:2-4). Автори на молитви са Отци на Църквата, като Йоан Златоуст, Василий Велики, Григорий Богослов, Ефрем Сирин и др. Повечето молитвени текстове в българската книжовна традиция са преводни, но се срещат и оригинални молитви. Някои от тях имат богослужебна функция, като например покайната молитва от изповедалния чин, приписвана на Константин Кирил-Философ, други са с извънцърковно предназначение, като стихотворните Азбучна молитва на Константин Преславски и Молитвата към Богородица на Димитър Кантакузин. Молитвите се срещат като самостоятелни текстове и обикновено са организирани в специални цикли (напр. «за различни потреби»); като основен структурен елемент на ритуалните текстове (чинопоследования, служби) в състава на евхохогия, служебника, требника, триода, молитвеника и мн. други, или като компоненти в структурата на прозаически текстове, като жития (например Пространното житие на Константин Кирил-Философ, Народното житие на св. Иван Рилски, Житието на св. Пeтка от Патриарх Евтимий Търновски), похвални слова, поучения, разкази и др. Някои неканонични молитви, като тези против нежит, се разпространяват и под формата на амулети.
