Въсѣхь ц҃ра и бг҃а, мати благаа.
Въсѣ(х) съдѣтелꙗ рож(д)шїи едїна.
Въсѣ(х) живот же, свѣ(т) и бл҃гостиню.
Въсѣ(х) желаемы и добры краи.
Ѿ коудꙋ начнꙋ плакати се, ѡ дв҃о?
Ѿ коудꙋ начнꙋ молити се, блг҃аа
Ѿ кыхь гл҃ь наи вещанїи, ч(с)тнаа?
Ѿ какова срца, ѿ коего ѥзыка?
Въ скврьннь и нечисть есмь окаанїи.
Въ смраднь и въ грѣсѣ есмь, оувы мнѣ
Въ ѿрыновень, понѥже и хбезаконннь.
Въ въсегда грѣхꙋ хработавь и до нн҃ꙗ.
Съ исповѣданѥмь прихож(д)ꙋ нн҃ꙗ
съ срамомь и смѣреною съвѣстїю.
Съ слъзами и стенꙗнми и въз(д)иханми.
Съ твоею тъчїю надеждею.
Въсѣхь въ законѣ же и бл҃годѣти.
Въсѣ(х) прѣидодохь прꙗоумноженѥмъ.
Въсаческы(м) оухыщренїе(м) бѣсовьскыи(м).
Въсачьскыми безакон ми, оувы мнѣ.
……….
Дарꙋи дар, ꙗже хощеши и волиши.
Дарꙋи дарь, доннь твоее бл҃гости.
Дарꙋи ми б҃а моего мл(с)ти.
Дарꙋи злы(х) свобод, и бл҃гы(х) сладость.
Ра(д)уи се да радостно зовꙋ ти пр(с)но.
Ра(д)уи се вышнимь и нижнимь радости.
Ра(д)уи се, прѣрадованнаа ч(с)таа.
Ра(д)уи се, ꙗко с тобою есть г҃ь. Амин.
Новосадски препис в ръкопис РР 158 от края на XVI в. (Библиотека на Матица Сръбска, Нови Сад), л. 51б–51а; л. 59б.