Заглавие: Правила ст҃ы(х) ап(с)лъ и ст҃ы(х) .з. съборь прп(д)бных и бг҃оносныихь ѿцъ наши(х) : о епископѣ(х) и о мнихохь и їереех и о люде(х) мирскы(х) заповѣди въсѣкыѧ и поꙋченїа
Начало: Азь Петръ и Павелъ ап(с)ли хв҃и запоѣдѹемь рабо(м) хв҃ѣмь о дѣланихь чл҃чьскыхь
Названието Псевдозонар е въведено от А. Павлов. С него той обозначава славянския превод на анонимен византийски епитимиен номоканон, издаден по един късен препис (ХVІ в.) от Жан Батист Котелие. Времето на съставяне на гръцкия текст се определя не по-рано от първата половина на ХІІ в. и не по-късно от края на ХІV в. Сравненията между славянския и гръцкия текст според Павлов показват, че непосредственият гръцки протограф за славянския Псевдозонар е бил сходен, но ненапълно идентичен с издадения от Котелерий препис. Славянският превод номоканона на Котелирий е възникнал най-вероятно в българска езикова среда не по-късно от началото на ХІV в., откогато датират първите среднобългарски преписи. Компилацията има много слабо разпространение и почти не се среща в гръцки ръкописи. За сметка на това тя е особено важна в славянската традиция. За популярността на сборника говорят многобройните му български, сръбски, руски, молдовски, влашки и рутенски преписи, обхващащи периода XIV-XVII в. Това е и първият каноничноправен корпус, който е засвидетелстван в славянските печатни Требници.
