Сказание за буквите или Разяснено изложение за буквите е творба на старобългарския книжовник Константин Костенечки – Философ (ок. 1380 - трето десетилетие на XV в.). Той работи в Белград, при двора на сръбския владетел Стефан Лазаревич през първата четвърт на XV в.). Произведението е създадено е преди 1418 г. и е запазено в единствен препис от 40-те години на XVII в. (Белград, Патриаршеска библиотека, № 120). Според палеославистите съчинението е единствено по рода си в историята на славянските православни литератури, то представя най-обширният граматически труд в старобългарската книжнина, третиращ проблемите на реформиране на сръбския правопис в духа на правописната реформа на Евтимий Търновски. Известна е преработка на произведението (Словеса въ кратцѣ), съдържаща правописно-езиковите норми на Константин Костенечки. Известни са 16 преписи на последната творба. Предполага се, че неин автор е ученик на Константин Костенечки.