Знакова система за запазване на езикови данни във времето и за предаване на езикови и речеви данни на разстояние. Писмеността е винаги свързана с конкретен език и е една от формите на съществуване на този език. Този факт я отличава от невербалните знакови системи, като рисунки и графически символи. Писмеността възниква поради конкретни нужди в политическите, търговските или религиозните сфери на човешката дейност. Необходимостта за записването на езикови данни е налице при упражняването на религиозни практики, създаването на свещени текстове и тяхното съхраняване и препредаване във времето.
За съществуването на писмеността са нужни:
- набор от символи (графеми, букви)
- правила за тяхната употреба (правопис)
- език, към който се съотнасят тези символи и правилата за тяхната употреба
Славянската писменост възниква като буквено писмо. Това е система, при която графическият знак е свързан с определено звучене. Отделните знаци се разполагат в установен ред, който на български се нарича азбука. Славянската писменост принадлежи към варианта на буквено писмо, при което и съгласните и гласните се предават, т. нар. консонантно-вокална писменост.