Сказанїе изьꙗвленно ѡ писмене(х), како дръжати се, да не прѣложеніе(м) си(х) рстлѣвают се бж(с)твнаа писанїа. и како и кои(м) ѡбразо(м) и н҃нꙗ ново издаваемаа погыбають. вьсег(д)а блг҃очьстивїи самодръжци тъщоут се о изданїи, ѡбрѣтаюше си(х) растлѣнны(х). и ѡ одѣанїи си(х), и знамени(х). ибо не въ писмене(х) тъчїю растлѣвают се, нь и вь сила(х) гласа, и оученїи ѡтрочеть. и различїи мнѡѕѣ(х). ѡ ихже длъжни есмы назнаменати коемоуж(д)е ѡбраз.
Се съмотри хотеи писати или оучити · ꙗко
аще непрѣж(д)е симь въсѣмь ѥство навыкнеши.
въсꙋе въса трꙋж(д)аеши се · едино бо прѣмѣстивь,
гл҃ь прѣтвараеши · въсако же писме или знаменїе кое,
необрѣтаеи се на свое(м) мѣстѣ. нѣ(с) домꙋ вл(д)кы.
ег(д)ажели нѣ(с) домоу вл(д)кы. нѣ(с)ли соупротивно ·
нн҃ꙗ же зримо тъчїю чръвлѥннаа писмень вѣдещи(х),
и въско҃ꙗ и(х) мѣста пишоущи(х) чрънааже съ знаменми
въса кромѣ ѥства въводеще прѣлаганїе едїно на дроугое ·
да егда вещша ѡ(т) писмень не в(с)ѣ кто како въса
писанїа его и ꙋченїа неразвращенна соуть.
Како ли самодръжци тъщꙋут се въсег(д)а о изданїи
обрѣтающе бж(с)твнаа писанїа растлѣнна соуща.
нѣ(с) ли лоучшее единою нѣдра растръзаннаа затвръдити.
нежели мнѡ(ж)ство прѣ(д)воникъ издаати ѡ(т) гръкъ
сїа въсег(д)а, инами да растлѣваютсе ꙗкоже напрꙗ(д)
ре(ч)емь. Коели бж҃(с)твныи(х) писанїи нꙗ(с) издано. нь
си нев(д)ѣнїемь въсег(д)а растлѣваютсе. нь аще
дръжавномоу въ годь боудеть. кромѣ въсакого трꙋда
въса въсвое ество прїидꙋть. вещїю юже изьобрѣтохѡ(м).
ѥю же бо развратишесе, тою и исцѣлетсе. ещеже лъгчаише
ꙗвит се и сладостно въ въсе(м), за еже въ пꙋть шъствїа.
Карловацки препис от 1645 г., Патриаршеска библиотека - Белград, № 120