Ранно есхатологическо съчинение, написано от св. Иполит Римски ок. 202 г. Слово за Антихриста, De Christo et Antichristo (CPG 1872) има пространна рецепция през Средновековието и широк ареал на разпространение. Запазено е в преводи на грузински, етиопски, фрагментарно на арменски и сирийски, както и на старобългарски под заглавие: Книга Данила пророка видѣнїе ипполита е͠ппа папꙑ римска͡(г) тлъкованїе. сказанїе ѡ х͠ѣ и ѡ антихр͠(с)тѣ. Отделни негови части съвпадат с Тълкуванието върху Книга на пророк Даниил от същия автор и са общи и за двете творби. Съчинението е конструирано като отговор към някой си Теофил и разкрива знаците за пришествието на Антихриста и последните дни на света. За източници са използвани библейските книги на Даниил, Исая, Иеремия, Откровение на Йоан Богослов, Битие и Второзкание. На Иполит се приписва и компилативното съчинение „Слово за края на света и за Антихриста с начало: Понеже убо блажении пророци очи нам быша, допълнено с нови извадки от различни библейски пророчески книги. Съчинението продължава да се разпространява сред старостилците до Новото време. Най-ранният препис, който съдържа Слово за Антихриста, е ръкопис Чудов 12, ГИМ, Москва, края на XI, началото на XII в.
Други преписи, които съдържат Слово за Антихриста:
Ръкопис от сбирката на Рогожкото гробище №448, сега в Руската държавна библиотека, Москва, датиран към втората половина на XV в.
Ръкопис № 92 от Сийския манастир (днес в Архангелската сбирка, Архг. Д 171), БРАН, Санкт Петербург, края на ХV, началото на ХVI в.
Ръкопис № 74 (71) от Петрозаводската архиепископия, № 11, днес в Националния архив на Република Карелия, Петрозаводск, края на ХV, началото на ХVI в.
Ръкопис № 486 от Волоколамската сбирка (бивша сбирка на Московската Духовна Академия), днес в РГБ – Москва, 1519 г.
Ръкопис № 782 от сбирката на Троице-Сергиевата лавра, днес в РГБ – Москва, средата на ХVI в.
Съчинението има влияние върху историко-апокалиптичната литература. Превод на новобългарски език е също е наличен.
