В южнославянска книжовна традиция биха могли да се определят няколко редакции на службата за преподобната светица:
1. Ранна (преводна) служба с канон за шести глас, с “дойерусалимска” по тип структура.
Заглавие (ориг): Кано(н). гла(с). ѕ͠. ірмо(с). Ꙗко по сохꙋ (sic!) ходівъ⁘
(според изданието на Й. Иванов 1931: 424-431 по преписа в Драгановия миней)
Начало на първа песен, първи тропар:
Параскевии прпо(д)бнаа. въ нынѣшнее врѣмѧ дѣланиѹ начѧтъ
Най-старият препис на тази служба е запазен в Драгановия миней от края на ХІІІ – началото на ХІV в. (изд. от Й. Иванов 1931: 424–431). Известна и в още два български преписа от ХІV в. – празничен миней F.п.І.72 от РНБ и в Енинския стихирар (Кожухаров 1987: 236). Най-ранният сръбски препис е запазен в празничния миней от Архива на САНУ № 361 (Трифонова 2002). Ранната служба за св. Петка Търновска се пази в състава на български и сръбски празнични и служебни минеи, датирани от края на ХІV в. до ХVІІ в. (Станкова 2006).
2. Втора редакция на службата (нар. „видинска”) с нов канон за осми глас и с интерполирани елементи от “йерусалимски” (неосаваитски) тип богослужение.
Заглавие (ориг): Канѡ(н) в ѡ(х) и ст͠ѣи гла(с). и͠. пѣ(с) а͠. ірмо(с) Водꙋ прош(ьд)ь ꙗко⁘
(според изд. на Станкова 2008: 114-122 по преписа в Църколез № 6)
Начало на първа песен, първи тропар:
Ликѹющи м͠ти на нб(с)ехь. и своемѹ женихꙋ прѣ(д)стоющи пр(с)но сь аг͠глы пр(о)ркы ап͠͠лы.
Тази редакция се откривав група ръкописи, най-старият от които е от края на ХІV в. (сръбски миней за месеците септември–декември Църколез № 6, вж. Минева 2005 и Станкова 2008). Този канон е посочен още от Ст. Кожухаров (1974: 296–298) в преписи в два псалтира (РАН № 215 от ХV в. (вж. Томова 2003) и РАН № 103 от ХVІ в.) и в празничен миней ЦИАИ № 186 от ХV в. Ранен български препис на службата с канона за осми глас е запазен и в Синайския празничен миней № 25 от ХІV в. (със служби от т.нар. „търновски химнографски цикъл” – за св. Иван Рилски, св. Петка и св. Михаил Войн и други оригинални старобългарски произведения). Вторият български препис от края на ХІV и началото на ХV в. е във ватикански ръкопис (Vat. Slav. № 26), а най-ранният гръцки препис на канона е в празничен миней от средата на ХVІ в. от сбирката на ЦСВП „Ив. Дуйчев“ (Dujčev gr. № 15, вж. Минева 2013). Още три преписа на този канон се намират в празнични минеи от ХV в. (два сръбски – в НБКМ № 903 и НБС № 221, и два българско-сръбски конволюти – НБКМ № 163 и № 539, вж. Станкова 2006; Станкова 2008). Посоченият канон е известен като втори канон от редакцията на службата, поместена в руските печатни минеи.
3. Сръбска редакция на службата с канон за първи глас, с йерусалимска по тип структура.
Заглавие (ориг): дрꙋгы канѡ(н) прпо(до)бные Петкы гла(с) .а͠.
пѣ(с) .а͠. їрмѡ(с) Твоꙗ побѣдител'наа дѣсны. (според изд. на Вукович 1538: 96-112)
Начало на първа песен, първи тропар:
Сп͠ти се, сп(с)нѹю ти и ч(с)нѹю паметь почитающїимь...
Тази редакция е полиелейна празнична химнографска композиция. Представена е в сръбски преписи не по-ранни от ХV в. (в празнични минеи – НБКМ № 140 и № 523, Хил. № 150 и Дечани № 148; в служебни минеи – НБКМ № 130 и № 906). Най-ранният препис е от началото на ХV в. (Хил. № 461, вж. Суботин-Голубович 2005: 350 и Минева 2005: 82–106). Службата е издадена в празничния миней на Б. Вукович (Венеция, 1538). Тази редакция на службата за св. Петка показва някои сходства в структурно и текстологично отношение с издадената от Кожухаров служба и наречена от него “търновска” (Кожухаров 1971 = 2004: 124–136).
4. „Търновска” редакция на службата за св. Петка е с два канона – първият канон за първи глас е с маркиран, но невграден в канона, акростих: Любовнїю чьтѹ мѹдрѹю Параскевѹ, затова можем да допуснем, че този канон е преводен, а кръстосаният с него канон за осми глас вероятно е оригинален български.
Заглавие (ориг): Та(ж) канѡ(н) с͠тѣи по азьвѣ(д). пѣ(с) а͠. гла(с) а͠.
ірмо(с) Твоа побѣдителнаа десница:~ (според изд. на Кожухаров 2004:124-136)
Начало на първа песен първи тропар: Ѡ(т)врьзи ми ѹсне х͠е...
Заглавие (ориг): дру(г) канѡ(н) с͠тѣи. гла(с) и͠. ірмо(с) Воду прошь(д):~
(според изд. на Кожухаров 2004:124-136)
Начало на първа песен първи тропар: Въ свѣтъ невещьстьвни и мисльнии...
Ст. Кожухаров посочва 25 преписа на тази служба за периода от ХV–ХVІІ в. (Кожухаров 2004: 121-123). Най-ранните преписи са български от ХV в. (празничен миней от Рилския манастир РМ 2/8, два минея от НБКМ № 116 и № 539, и миней за октомври от РАН № 256). Тази редакция на службата е запазена в сръбски празнични минеи от ХVІ в. (НБКМ № 132, № 145, № 910), в един препис, датиран на границата между ХVІ и ХVІІ в. (НБКМ № 426) и един от ХVІІ в. (НБКМ № 919).
Каноните в службата (за осми и първи глас) от рилския препис (РМ 2/8) и хвалитните стихири (за осми глас) са нови по отношение на предходната литургична практика за прослава на св. Петка при южните славяни за периода от ХІІІ–ХV в.
В преписа в празничен миней в НБКМ № 134 от ХVІ в. е представена влахо-молдавска редакция на службата (с изключение на полиелейните припеви тази редакция на службата съвпада с преписа в рилския ръкопис).
Изброените по-горе редакции на службата в различни варианти и с добавени химнографски компоненти са популярни в южнославянска среда до ХVІІ в. (вж. Радославова 2008).
Най-ранните византийски химнографски произведения за преподобната св. Петка Епиватска са от първата половина на XV в. (тропарите на Марк Евгеник, Минева 1996). В гръцки ръкопис в Атинската национална библиотека (№ 2943) от 1798 г. е поместена служба за светицата с два канона от Мелетий Сиргос, където след шестата песен на канона е изписано само двустишие с отпратка, че житието е поместено след службите (Станчев 1980).
Специфика на прославата на св. Петка (Параскева Епиватска) е смесването на службите за светицата като преподобна с тези за мъченица Параскева Римлянка. Много често в ръкописите под датата 14 октомври се изписва службата за мъченица Петка– напр. в Скопския миней (НБКМ № 522) от ХІІІ в. и в Дечанския № 34 от края на ХІV в.
Служба за мъченица Петка Римска е поместена в три сръбски минея – два празнични от ХV в. (НБКМ № 121 и № 122) и един служебен (НБКМ № 900). Тези ръкописи пазят най-ранното състояние на химнографската прослава за св. Петка в южнославянска среда, когато все още не са били популярни текстовете за преподобната светица и са използвани тези за мъченицата.
Службата за мъченица Петка е изписана на мястото си за 26 юли в сръбския празничен миней НБКМ № 118 (от края на ХІV в.), подобно на минея Хлуд. № 162 от втората половина на ХІV в., където е поместен Летописният разказ за пренасяне на мощите на св. Петка в Търново.
