Богослужебна книга на православната църква с песнопения и четива за неподвижните празници от църковната година, поместени в календарен ред от 1 септември до 31 август. Названието на гръцки е Μηναίον ‘месечник’(от μῆν ‘месец’) и идва от обособяването на съдържанието на книгата по месеци и по дните от всеки месец на годината. Терминът ‘служебен миней’ въвежда необходимото разграничение между химнографската книга миней и агиографско-омилетичния сборник чети-миней, който съдържа нехимнографски текстове (жития и проповеди).
Съставът на минея се влияе основно от изискванията на типика, но и от локални, политически и социални фактори, поради което в различни периоди от разпространението му възникват различни негови редакции. Има няколко разновидности на минея, които се различават по обхвата на химнографския материал в тях:
1. Празничен служебен миней (трефологий, общ миней). Съдържа служби за по-големите християнски празници, но в състава на отделните представители може да влизат и празници с по-нисък ранг в зависимост от локални култове, патрона на храмовия празник, за който е писана ръкописната книга, или според протографа, послужил за нейното създаване. Изследванията показват, че в България този тип миней е възникнал най-рано. Някои автори смятат, че минеи, в чиито състав са включени освен големите и някои празници с по-нисък ранг, заемат междинно място между празничния и пълния годишен служебен миней и им дават названието ‘изборен служебен миней’. Пример за такъв представител е Драгановият миней от втората половина на XIII в..
2. Служебен миней (всекидневен миней, ежедневен миней). Съдържа служби за всеки ден от годината и обикновено представлява комплект от дванадесет тома – по един за всеки месец, но песнопенията за два или три месеца може да се окоплектоват в едно книжно тяло, при което службите за пълния годишен цикъл се побират в шест или четири тома. Поради това в научната литература терминът често се употребява в множествено число – минеи. Служебният миней в България е възникнал не по-късно от времето на цар Петър (927–969). Повечето запазени служебни минеи са руски и сръбски по произход.
Примери: Служебен миней за август НБКМ 921 (1644 г.); Празничен миней НБКМ 522 (XIII в.); Добриянов миней (XIII в.), Синай 25 (XIV в.) и др.
Кожухаров, Стефан, авт . 1995.
Миней. В ,
Кирило-Методиевска енциклопедия, vol. 2, 679–681. (Кирило-Методиевска Енциклопедия). София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”.