Заглавие: Законъ сѹдный людьмъ
Начало: Прежде всѧкоѩ правды достоино ѥсть о Би҃и правдѣ г҃лати.
Най-древният славянски юридически паметник на старобългарски език, преработен въз основа на титул ХVII-ти на византийската Еклога. При превода са прибавени извън този византийски законодателен свод епитимийни наказания, възхождащи към западната покаянна традиция. Най-вероятно текстът е създаден от св. Методий във Великоморавия след 870 г. Първоначалният текст не е съхранен. Произведението е познато в няколко редакции: Кратка, Пространна и Синодална. За най-ранна се смята Кратката, достигнала до нас в препис, включен в Устюжката кормчая от ХІІІ-ХІV в., Новгородската кормчая от 1280 г. и Варсонифиевската кормчая от ХІV в. Другите две са плод на преработката му в Русия. Лексикалните особености на паметника, както и някои особености в композицията му, свидетелстват за вероятното му редактиране в Преслав през Х в. Запазен е в руски преписи в състава на по-големи компилации като Мерило Праведно и руската кормчая, както и в разнообразни по състав канонични сборници.