Разказ за историята на християнски мъченик (или група мъченици), в центъра на който са най-вече разпитите, изтезанията и смъртта на героя/героите в името на християнската вяра и добродетели. Ранните мъченичества често представляват литературна обработка на данните от официалните съдебни протоколи (acta) и списъци на мъчениците (мартирологии), пострадали по време на гоненията през първите векове на християнството, като наред с биографичната информация инкорпорират множество легендарни елементи и топоси.
Като правило в мъченията действието се развива по времето на владетел (езичник или друговерец), преследващ християните. Религиозните различия между мъченика и неговия мъчител са откроени в обширен дебат, в които се излагат основни постулати и предимства на Христовата вяра. В центъра на повествованието стои подробното и натуралистично описание на изтезанията (често повтарящи се трикратно). Предшестващата история на мъченика (рождение, произход, ранни години и т.н.) са само маркирани. Акцентира се върху стоицизма и душевното надмощие на агиографския герой, а подвигът му се използва като пример за подражание за вярващите с цел постигане на християнски добродетели.
Най-голяма част от мъченията (преводни и оригинални) в средновековната българска литература предават страданията на раннохристиянски мъченици (II-IV в.), намерили смъртта си по време на утвърждаването на християнството. Специфичен подвид са разказите за т.нар. новомъченици, пострадали през XVI – XVIII в. в периода на насилствената ислямизация на балканското православно население.
