Сирийски несториански писател, аскет. Сведенията за живота и дейността му са оскъдни. Известно е, че е роден в Ниневия. Млад постъпва в манастира Мар Матей заедно с брат си. По-късно се оттегля в пустинята и води строг аскетичен живот. Многократно е молен от брат си да се върне в Нинения, както от жителите на града, които го канели за епископ, но той не отсъпвал от аскетичния си живот. Починал сляп от строгата си аскеза.
Съчиненията му са писани на сирийски език и повечето от тях са известни основно на него или в етиопски и арабски преводи. Повечето му произведения са съхранени на арабски под названието Постнически слова в четири книги (Sermones ascetici et epistulae, CPG 7868). Първата книга съдържа 24 поучения, втората 45, третата 44, а четвъртата 20. Превод на гръцки език е осъществен през IX в. на втората и третата книга, както и писмото до Симеон. Заради адресата на писмото Исак Сирин е често смесван със Симеон Стълпник. По отношение на паметта му се преплита с Исак от Сполето, честван на 12 април, докато православната църква отбелязва Исак Сирин на 28 януари заедно с Ефрем Сирин.
На старобългарски език през Х в. век са преведени Постническите слова (версия А). През XIV в. текстът е редактиран на Атон, но на старобългарски отново става актуална първата версия на превода, а по-късно се предпочита преводът на Закхей Вагил (версия Б), осъществен на Атон. През XV-XVI в. Постническите слова на Исак Сирин добиват популярност и в Русия.
