Византийски хронист. Известни са малко сведения за биографията му, главно от съчинението му. Сириец, родом от Антиохия, там той получава добро класическо и юридическо образование. Заема чиновнически постове. По-късно става клирик. В началото на 30-те години на VI век се установява в Константинопол. Съставя „Световна хроника”, Chronographia (CPG 7511) „от сътворението на света” до съвремието му. Смята се за най-ранното произведение в жанра. Стилът на изложение в хрониката е назидателно-развлекателен. Предназначена е за средно образовани читатели, предимно монаси. Написана е на говорим народен език. Материалът е разпределен в 18 книги: 1 книга – от Адам до египетския плен, 2 и 4 книга – митове и история на Древна Гърция, книга 3 – библейска история, книга 6 – от Вавилонския плен, история на Лидия, Персия и основаването на Рим, книга 7 – царския период в Рим, книга 8 – Александър Велики, елинистическите царства, книга 9 – републиканския период в Рим до Август, книга 10 – римската империя от Тиберий до Нерва, въплъщението Христово, книги 11 и 12 – от Траян до Диоклециан, книга 13 – от Константин до Теодосий І, книга 14 – от Теодосий ІІ до Лъв І, книга 15 – Зинон, книга 16 – Анастасий І, книга 17 – Юстин І, книга 18 – Юстиниан.
Текстът е запазен в един ръкопис с големи лакуни Bodl. Baroc. 182. Fol. 1-331 (XI-XII в.). Големи фрагменти от произведението са включени в Пасхалната хроника. Хрониката е позната на Теофан Изповедник, Георги Монах, псевдо-Симеон Логотет.
Приема се, че хрониката на Малала е преведена на старобългарски в края на ІХ – началото на Х в. Изказва се предположение, че преводът е извършен по време на управлението на цар Симеон и е дело на презвитер Григорий. Не е запазен ръкопис с пълния превод, но съществуват много фрагменти. Благодарение на някои от тях е възможно да бъдат възстановени част от липсващия текст в гръцкия оригинал. Части от пълния текст на превода са използвани в хронографски сборници: т. нар. Архивен, Варшавски, Вилненски хронограф, преписи на сборник от ХІІІ в. (т. нар. Юдейски хронограф), т. нар. Елински летописци, Пълната и Кратката хронографска палея и др. Софийският хронограф от ХVІ в. (РНБ. Соф. № 1454) съдържа съкратена версия на световната история, съставена на основата на хрониката на Йоан Малала и Георги Монах.
