Преводен елинистически роман за живота и подвизите на прочутия владетел и пълководец Александър III Македонски (Александър Велики) (356 пр. н. е. – 323 пр. н. е.). Създаден е през III в. от н. е. Авторството му се приписва на Калистен – съратник на Александър. Предполага се, че през IX–X в. в България възниква ранен славянски превод, който влиза в състава на първата редакция на руския исторически свод ‒ Елинския и Римския летописен свод. Вариантът на съчинението – Хронографската Александрия - се среща единствено в състава на историческите летописи.
You are here
Articles
А
Ананиевият надпис е епиграфски паметник с антибогомилска насоченост. Датиран е към периода на управление на цар Петър – 927-970 г. Приема се, че негов автор е монахът Ананий, но според Величка Константинова тази атрибуция не е напълно сигурна. Открит е през 1947 г. от Теофил Иванов в основите на средновековната църква в с. Гиген, Плевенско. Съхранява се в Националния археологически музей в София. Надписът е изписан върху каменен блок с широчина 85 см. и се състои от 7 непълни реда. При пренасянето му в София камъкът е счупен и част от текста е изгубена.
Българската анонимна хроника (безименна българска летопис) е оригинално историческо съчинение, създадено през ХV в. Запазена е само в един препис от ХVІ в., молдовски по произход, който се съхранява в Киевската академия на науките (Поч./Бер. 47116). Използвана е като извор за хрониката на Михаил Мосха от 1620 г. Предполага се, че протографът е писан в молдовски манастир, най-вероятно в Нямц, през 1413-1421 г. Авторът е свързан с българската столична книжовна традиция.
Начало: ѣко дбрѣтаетъ сѧ. Не іскѹшаѭштім его ѣвлѣетъ сѧ. Імѫштімъ вѣрѫ емѹ. Аште ѹбо любіти правъдѫ владыкамъ землѧ...