You are here

Articles

М

Заглавие: Сиꙗ книги мѣрило праведноѥ, извѣсъ истиньый, свѣтъ ѹмѹ, око слову, зерцѧло, свѣсти, тмѣ свѣтило, слѣпотѣ вѡжь, припутенъ  ѹмъ, скрвѡенъ разумъ, прикрутъ помыслъ, пастырь стаду, кораблю кормьникъ, волкомъ ловець, татемъ песъ, ворѡнамъ соколъ, нетопыремъ слнце, оку квасъ, червемъ солъ

 Първа статия: Чинъ изѧщенъ всѧкому начинаимѡму словеси, ищи ѿ б҃а начат...

Начало: Богъ есть надъ всѣми вѣки...

Заглавие: Избрание ѿ закона б(о)мь  данаго из҃льтомь мѡисѣѡмь. ѡсѹдѣ и ѡ правдѣ.

Начало: Не приимеши слѹха сѹѥтна. не сѣдеши с неправеднымь быти неправедьнь свѣдѣтель. не бѹдеши сь многыми на зло. не приложиши се сь множьствомь...

Молитва към Богородица е най-известното и популярно произведение на писателя от виден византийски род Димитър Кантакузин (втора половина на XV в.). Разпространява се в преписи в българската, руската и сръбската ръкописна традиция от XVI до XIX век (42 на брой). Открити са два преписа от началото на XVIII век в превод на румънски език Най-ранният препис на творбата е Новосадски препис в ръкопис РР 158 от края на XVI в. (Библиотеката на Матица Сръбска в Нови Сад). Първата публикация на Кантакузиновото съчинение е осъществена от Д. Маринов (1901).

Тази версия на мъчението на св. Марина е запазена в единствен южнославянски препис в известния Бдинския сборник (Университетска библиотека, гр. Гент, № 408) – български ръкопис, съставен за видинската царица Анна през 1360 г., но запазен в препис от началото на XV в. Известни са и няколко по-късни копия на текста от XV‒XVI в. с източнославянски произход. Славянският превод, възникнал най-вероятно още в старобългарската епоха, възхожда към най-ранния гръцки дометафрастов текст за св. Марина Антиохийска (BHG 1165), създаден не по-късно от VII в. и публикуван от Х. Узенер по Cod. Paris. gr.

Мъчението на Теодор Стратилат, приписвано на слугата му Авгар (BHBS 464:1), е най-старото запазено гръцко агиографско произведение за светеца (BHG 1750). Според изследователите то е силно повлияно от ранното мъчение на Теодор Тирон (BHG 1761) – мъченика войн, по чийто модел,вероятно през IX в.,е формиран самият култ към Теодор Стратилат.Най-ранният датиран текст, в който се говори за двама Теодоровци – Тирон и Стратилат, е похвалата от Никита Давид Пафлагон, живял през ІХ в. (BHG 1753), според когото те били роднини (συγγενεῖςγὰρτῷὄντι). През Х в.