You are here

Въпроси на Йоан Богослов към Авраам за праведните души

Протлькованїе ѡ Адамѣ. иѡ҃ (sic!) бг҃ословце. на паскѫ ч(т)ет (с)ѧ. ги҃ бл҃сви ѿче.

(117а)

(1) Вьзиде г҃ь на горѫ. елеѡньскѫѧ сь оученїки своими. и р(ч)е имъ. гл҃ѫ се азь ѿхож(д)ѫ ѿ ва(с) на нб(с)о. и адама вьзвож(д)ѫ. сь собоѫ. и еже сѫ били с нимь. вь навехь. и гл҃а аврамоу. авраме тебѣ прѣдаѫ дшѫ. разлѫчати на двое на нб҃о праведнїѫ. а грѣшниѫ вь адь.

(2) гл҃а емоу петрь г҃и повѣж(д)ь намь ког(д)а бѫде(т). коньчїна вѣка. и пришествїе твое. на земли и вьскр(с)ѣст(и)и. оумерш(ѫ)ѧ ѿ вѣка. г҃ла емоу іс҃. тог(д)а бѫде(т) кончина вѣка. и мое пришествие на земѫ. иег(д)а ꙋзрите мрьзость. по земли вь чл҃вцѣхь. (117б) ненависть и бестоудие вь родѣ. своемь. ревность. и тресенїе земи. и погибѣли многиѫ глать. (!) ратъ. многа брать бра(т) вьз(не)навидитъ. и прѣда(с) на смр҃ть. цр҃ь на цр҃ѣ. вьстане(т) т(ѫ)га велика. езикомъ и печѣли. и вьздихание. и множи сь крьщенїа ѿврьгѫт сѫ . и ст҃и(х) кнїгъ. цр҃квни(х). си вьсѣ сказа имь г҃ь. и оумрѣть адамь. и аврамь. и еже. бѣхѫ с нимь. вь прѣисподне(м) адѣ. все множ(с)тво чл҃вкь. измрѣть.

(3) И вьзне(с)нь би(с) теѡлогь. иѡа(н). на нб҃о кь аврамоу. вьпрашаше его гл҃ѧ. ѡ(че) авраме. ели имѣти жидовѡ(м) мл(с)ть. или пищѫ раи(с)кѫ(ѧ). р(ч)е аврамь. чѧдо то не слиша лы. пр(о)рока гл҃ѧща амбакоума. ѡскѧдѣшѫ ѡвцѫ ѿ пищѧ. и не бѫдѫ(т) волове при ꙗслехь. чедо ѡвцѫ. бѣхѫ жидове. а попове ихь волове. (118а) и ꙗсли раискаа пища.

(4) ꙋпро(с) ели сѫ. стати погано(м) сь хри(с)тиꙗни. на вьскр(с)нїе. чѧдо то не слиша лы. дв҃да гл҃ѧща. не тако не(ч)стивихь не тако. нѫ ꙗко ї пра(х) егоже вьз(м)итае(т) . вѣтрь ѿ лица земи. сего ра(д) невьскр(с)нѫть. нечестивихь. на сѫдъ. ни грѣшници вь свѣ(т) праведни(х). и паки тоиж(д)е пр(о)ркь гл҃ѧ(т) ꙗко ѡвце. вь в адѣ положени сѫ(т). и смрь(т) ꙋпасеть ѫ. чедо нѣ(с) имъ. ѿ вѣка. зане б҃а не познашѫ.

(5) ꙋпро(с). ели сѫ знаꙗти. на ѡнѡ(м) свѣтѣ сь ѿце(м свои(м). и мтериѫ. и сь братиѧ и сѫ сестрами. и сь дѣти. и сь сѫсѣди. и дроуги своими. чедо ег(д)а вьскрѣ(с)си адама б҃ь. и многиѫ с нимь. то како сѫ сь радощами. познавахѫ.  и цѣлевахѫ(с) ве(с)лѧще(с). сь своими чѧди. чедо знаа(т)и сь тож(д)е велми. зѣло тѫ како (118б) сьхоще(т) оутаи(т). враж(д)ебникь илы любодѣиникь. влачи(т) бо сѫ начеть. за грьлѣ ѧще дроугь. дроуга и на сѫ(д)ищи приводит сѫ. и вринѫ(т) врага. вь себѣ мѣс(т)о вь тмѫ вѣчнѫѧ.

(6) ОУпро(с). чюѫт ли сѫ. члвци ꙋмерши. чедо то не слиша ли. дв҃да гл҃ѧща не оумрѫ. нѫ живь бѫ(д). и паки глѧ(т) жїва бѫди дш҃а моа. и вьсхвали(т) тѫ. чѧ(д) сице еже ѥ(с) би(т) живоу. нь безь тѣлесе.

(7) ОУпро(с) знаѫ(т) ли сѫ дш҃ѫ. еже сѫ(т) тамо. чѧ(д) знаѫть сѫ ꙗко и з(д)е.

(8) ОУпро(с) да еже и млади. дѣти ꙋмираѫ(т). помнѫ(т) ли сѫ тамо. чѧ(д) ꙗкоже бо било емоу. расти на зе(м)ли. тако дша таа.  расте(т) тамо. и сьмисли(т).

(9) ОУпро(с). приходи(т) ли дш҃а. кь тѣлоу. че(д) не слиша ли дв҃да гл҃ѧща. чл҃вкь ꙗко и трѣва дни его. ꙗко и цвѣ(т) селни. тако ѡцѫвте(т) ꙗко и дх҃ь. и проиде(т) вь немь не бѫде(т). (119а) и не познае(т) к томоу мѣс(т)а своего. че(д) нїколи же. не приходи(т).

(10) ОУпро(с) ска(ж)и ми како ѥ(с). чинь поповь. прьвое бы(с) по(п)ь мелхисе(д)кь. и захарїꙗ и се(м)ѡ(н)ь.

(11) како ти(ѥ) чистѫще (с)ѫ. ѡчищах(с)ѫ ѿ жень. и ѿ вьсѣкоѫ злоби. по(с)мь и мл҃твоѫ. сласти не знаѫще. нї вина пиѫще. ни варена ква(с) едїно в лѣтѣ влагахѫ. вь ст҃аа вь сты(х). и прозирахѫ слѣпи. на мл҃тва(х) ихь и людие чюж(д)ахѫ(с). великь ѥ(с) чинь поповь. и клетва ихь. не ѡда(с) сѫ егоже сь гнѣво(м). и вьсѣмь ср(д)це(м)ь прокльнь(т). и оулоучит сѫ емоу. оумрѣ(т)и. чѧ(д) то не слиша ли что. гл҃ѧть г҃ь петрови. и апо(с)толо(м) егоже. аще све(ж)те на земи. свеза(н)ъ бьде(т) и на нб(с)и. прѣ(д) бого(м). чедо. ре(ч) б҃ь аще ѿпоущае(т). и по(п)ере(т) грѣхы. чл҃вкомь. аще ли ихь. небрѣжїе(т) то и азь не брѣгѫ. чѧ(д) того ра(д) (119б) попа пастирѣ р(ч)е члвкомь. и порѫчи да аще добро. твори(т) прѣ(д) бг҃о(м). и мѫз(д)ѫ примѫ(т) ѿ б҃а. аще бѫдѫ(т) злѣ оучинїлы чл҃вци. то сами идѧ(т) вь ѡсьж(д)енїе. аще ко(т)ри безаконици. не че(т)ть по(п)вь. и чинь ихь. попираѫ(т) чѧ(д) то не слиша ли. что жидове бг҃оу.  створишѫ и не слиша ли. что имь р(ч)е г҃ь. да бишѫ(с) тии члв҃ци. неродили тако творѫще.

(12) ОУпро(с). оукажи(м) чинь. калоугерь(с)ки. че(д) како ти риба оумирае(т) без во(д)и. на соусѣ. тако и калоугерь. прѣстьпае(т) ѡбѣть. ст҃го ѡльтарѣ. истрени (!) сѫ(т). ѿ рѫки по(п)ви. вѣ(н)ць прїмѫ(т) прѣ(д) ст҃ыми. послоухы нетлѣнень. и арх҃гли сластми. пиꙗньство(м). и лѣностиѫ непо(к)ренїемь. и непослоушанїемь. егоу(м)ена еже ѥ(с) пастирь. чинь чрьне(ч)ска(го).

(13) ОУпро(с). ели лѣпо единомоу. калоуге(120а)роу прѣбивати. свѣнь егоумена своего. едина ѡвца ѿлоучить сѫ. ѿ пастирѣ своего. что еи бѫде(т). не прише(д) ли. влькь и разьбие(т) ѫ либо тать. прише(д) и оукраде(т) ѫ.

(14) ОУпро(с) ели сь како мальженома. статы сьвькоупи(т). на ѡно(м) свѣть. че(д) ѿ ад(м)а разоумѣи како ѥ(с). ѿ единѫ пль(т). сь женоѫ своеѫ прьвоѫ. а не сь в(т)ороѫ. либо сь трети(ѫ). в҃. и г҃. прѣлю(б)о дѣꙗ ра(д).

(15) ОУпро(с) а еже чл҃вци не кр(с)тѫще (с)е. ꙗко и скоти живѫ(т) ꙗдѫ(т) и пиѫ(т). лица своего. не кр(с)тѫще(с)е. исаиꙗ пр(о)ро(к) гл҃е(т). вьзмѫть (с)ѫ не(ч)сти(в) да не видѫ(т). слави гн҃ѫ. и погибнѧ(т) ти и тако творѫще.

(16) ОУпро(с). а еже ѥ(с) тать. и кле(в)етникь что тѣмь тако бѫде(т). чѧ(д) тѣмь глѫеть дв҃дь. скончаѫт сѫ грѣшници. ѿ зе(м)ѫ и безаконїци. ꙗко не би(т) имь. и погибнѫ(т) безь ѡблака. (!)

(17) ОУпро(с). (120б) ели мѧжеви грѣ(х). аще жена грѣхь бѫ(д)е твори(т). че(д) вели(к) грѣхь. ꙗкоже евга. адама изве(д) из раꙗ. сьчеталь бо ѥ(с). б҃ь мальжена. и вѣнчаль ꙗ есть.

(18) ОУпро(с). ч(т)о ѥ(с) вѣнчанїе маложенома. чѧ(д) вѣнчанїе ѥ(с). ѡбре(ч)енїе бж҃їе. да ег(д)а на стра(ш)нѣ(м) сьдищи станета. сь радостиѫ сьборе(т) своꙗ чѧда. вь жизнь вѣчнѫѫ. ꙗкоже адамь. ставь сьдѣти своѧ.

(19) ОУпро(с). камо идѫ(т) дши. праведниѫ чѧ(д) то не слиша ли. дав҃да гл҃ѧща. дш҃а его вь благи(х). вьдвори сѫ(т) и сѣме его наслади(т) земѫ. чѧ(д) на лонѣ оу ме(н)е посѣ(д)вши. дш҃а праведна иде(т) на нб(с)а кь бг҃оу.

(20) а грѣшнаꙗ дша камо иде(т). чѧ(д) не слиша (л)и дв҃да глѧща. вьзвратѫт сѫ грѣшнїци вь адь. и вьси. ѧзици забиваѫще б҃а. чѭ(д) азь. грѣшнѫѧ дшѫ. оу се(б) дрьжѫ до .ѳ҃. днеи. негли нѣкто. вь мл҃тва(х) помѣне(т) ѫ. аще не бѫде(т) помѣнова(121а) ниꙗ. то паки дрьжѫѧ оу се(б) до .м҃. днеи гл҃ѧ. нѣли нѣко(г) нѣг(д)е нища напоила. и напит(л)а бѫде(т). и ѿдѣꙗла. или попове. вь млтва(х) помѣноуѫ(т)ь ѫ и изидѫ(т) .м҃. днеи. и рекѫ(т) еи да коги. не имаши ни ѿ кого мл(с)тви. иди оубогаа дш҃е вь т(м)ѫ. кромешнѫѫ.

(21) ОУпро(с) доколѣ вь тмѣ би(т). чѧ(д) ѿ роу(с)алиѫ и до великаго чвр(т)ка. а вь свѣ(т) прѣбываеть до пендикос(т)и.

(22) ОУпро(с). что ꙗдѫ(т) дш҃и праведни. чѧ(д). то не слиша ли дв҃да глѧща. хлѣбь агль(с)ски ꙗсть члв҃кь. и пищѫ нб(с)нѫѫ. пиѫть таже имь ѥ(с).

(23) а еже свѣщи. вьжижѫ(т). и коутиѫ ставѫ(т). чѧ(д). велика паме(т). и велика мл҃тва и велико. задшие и велико ве(с)лие дша(м). тѣмь. ꙗкоже б҃ь помѣнѫ адама. и изведе изъ тьми. и ѡбрадова сѫ ем(ꙋ) тако и тиѫ дши ра(д)оуѫт (с)ѫ коутии тои. и ве(с)лѫ(т) бо сѫ вь радо(с)ти.

(24) ОУпро(с). (121б) а иже сѫ млади дѣти. оумираѫ(т) а дроуги(ж) голѣми. чѫ(д) днїе ѿ годь до(г)да вь лѣ(т). и вь зимѣ. т҃.ѯ҃.ѕ҃. днеи. и вь тѣ(х) днеи есѫть часи. и меж(д)ѫ часи в҃і. вь прьви ча(с). аще родит сѫ члвкь. то сьстарѣв сѫ. ꙋмре(т) вь ча(с) и хоуж(д)еи еже сѫ роди(т). исходеща его. досрѣдь. вѣка оумре(т). а еже меж(д)о ча(с)и родит (с)ѧ. то младо оумре(т).

(25) а еже кь вльхвамь. ходи(т). и вльхви богатѣѫ(т). ѿ нихь. чѧ(д) дв҃дь гл҃еть. бѫди дворь и(х) поу(с)тъ и вь силѣ(х)ь ихь. не бѫди живьщаго. и паки гл҃еть. да потрѣбѫт (с)ѫ ѿ зе(м)ѫ паме(т) его. и клетва бжїꙗ на домоу ихь. и сами погибнѫ(т) вь вѣки.

(26) ꙋпро(с). а иже погани сѫ(т). чѫ(д) вь(с)ѫ езики б҃ь наоучи(л) ѥ(с). тькмо жидове ѿврьгохѫ(с) его. и погибнѫ(т) вь вѣки. чѫ(д) ѿ жидовъ ти сѫ погани родишѫ.

(27) чесо ра(д) дано бы(с) члв҃коу. бг(с)тво. ели на ползѫ дш҃и. или нѣ(с). чѫ(д) то не (122а) слиша ли дв҃да гл҃ѫща. бг҃аство аще мимо текае(т). не прилагает (с)ѫ ср(д)цоу. ни кыи бо ап(с)ль или пр(о)ркь. или м(ч)никь. и ст҃ль вь бг(с)твѣ своемь ꙋмрѣ(т). нь ѡс(т)авиши нищи(м) раз(д)ати. и ѡбрѣтошѫ бг(с)тво на нб(с)ехь. чѧ(д) бг(с)тво величанїе на земли. и карае(т) ꙋбогаго. а дш҃и пагꙋба многа.

(28) ОУпро(с). а еже сѫ(т) ꙋбози чл҃вце. чѧ(д). то не слиша ли. дв҃да гл҃еща. ꙗко не до конца. забивень бѫде(т) нищы. трьпѣнїе оубоги(х). не погибне(т) до конца. ѥ(с) имь мѫз(д)а велика. зане постра(д)ли сѫ(т) прьви ап(с)ль павель гл҃ѧ. егоже люби(т) б҃ь. то стр(с)ть емоу да(с) прѣ(д) члв҃ки.

(29) а иже сь старѣиши(н) сѫ(т). и болѣре творѫт (с)ѫ. и вѣнець древле прїемлетъ. и вишни сѫ творѫ(т). что тѣмь та(м)о бѫде(т). чѫ(д) сега смѣрѣе(т)ь б҃ь. а сего вьзноси(т). а лоука ап(с)ль гл҃е(т). вьзносѫи смѣрѣет (с)ѫ. а смѣрѣѫи сѫ вьзносит сѫ.

(30) ОУпро(с). а иже члв҃кь кр(с)щень ѥ(с) (122б) и вь хр(с)тїанѣхь родив сѫ. и слоучит се емꙋ въ поганы(х) оумрѣти. ѥли томꙋ на въскре(с)нїе стати сь хр(с)тїаны. чѫ(д) дв҃(д)ь гл҃еть расѣанные сьбереть г҃ь. изьбранные оудиви б҃е нашь стати емꙋ хр(с)тїаныи. съ родѡ(м) своимь.

(31) ОУпро(с). ели имѣти чл҃коу мл(с)ть. грѣхы творещомꙋ а крщень е(с) и въ цр҃ковь ходить. и б҃а молить. чѫ(д). дв҃(д)ь гл҃еть. ег(д)а въстанеши кь б҃оу. и ѿ бѣ(д) избавит тѫ. и пакы съгрѣшшомꙋ нѣ(с) имѣти мл(с)ти. аще не сътвори грѣха не кает сѫ тѣмь мл(с)ть ѿ б҃а велика. и ѿпоустить емꙋ грѣхы.

(32) ОУпро(с). а еже исповѣдаеть грѣхы свое попови. и заповѣсть емꙋ постити сѫ. противѫ грѣ(х) еже е(с) сьтвориль. ѿпꙋстѧт ли сѫ емꙋ грѣсы. чѫ(д) дв(д)ь гл҃еть. бл҃жены имже ѿпоущена сѫть безаконїа и(х). и имже прикрише сѫ грѣси ихь. ч҃(д) ѿпꙋстет сѫ емꙋ паче чисто.

(33) ОУпро(с) приемлет ли попь исповѣдника (123а) своего грѣхи. чѫ(д) гл҃ѧ(т) дв҃дь. и сь избраними. избрань бѧдеши. и сьтрьптивомь развратиши (с). на земли живѫще. аще сн҃ь оукрадне(т) то не свежѫт ли ѡц҃а сь сн҃омь и приведѫ(т) ꙗ ѡба. и платита ѡба та(т)ѣ бѫдета. чѧ(д) тои ж(д)е ѥ(с) грѣ(х) попови. еже исповѣдникоу. того рады сьпорьчѣеть. за нѫ и приемлеть. грѣхи его.

(34) ОУпро(с). аще исповѣдни(к)ь. паки и начне(т) твориты. ѿ поустѫт ли сѧ емоу. чѫ(д) ѿ прьви емоу грѣси ѿпоустѫт сѫ. ихь же сѫ ѥ(с) каꙗль. чѫ(д) г҃ь б҃ь ѥ(с) поставиль .м҃. днеи великаго поста. да еже члв҃кь грѣхи твори(т) вь вьсемь лѣтѣ. вь тыѫ дн҃и. ѿпоустѫт сѫ емоу грѣсы. постить бо сѫ прьви. моисеии .м҃. днеи. и пости сѫ и самь г҃ь не имѣѫ грѣха еи чѫ(д). ѿпоустѫ(т) сѫ грѣси вьсѣкомоу члв҃комоу. (!) аще ѥ(с) чисто пости(т). (123б)

(35) ОУпро(с). ели сѫ еп(с)кꙋпоу. или поповы грѣхы твореще каꙗти сѫ ели лѣпо или нѣ(с). чѫ(д) дв҃(д)ь гл҃е(т). исповѣдаите сѫ г(с)вы. и пакы гл҃е(т) надѣѧще се на г҃а ꙗко и гора сїѡнѣ. не по(д)вижет сѫ въ вѣкы. и пакы гл҃еть не мрьтвы въсхвале(т) г҃а. ни въси въходеще въ адь. нь мы живы бл(с)вымь г҃а ѿ нн҃ѣ и до вѣка. еи чѧ(д) до(с)ино е(с) каати сѫ грѣха своего. и ѿпоустѫт сѫ имь. и вѣнець прѣчисть приимѫ(т) каавше сѫ своихь. грѣ(х) прѣ(д) бг҃омъ. чисты бѫдѫ(т).

(36) ꙋпро(с). ели епискоупоу ѿвѣщати прѣ(д) бг҃омь. на страшнѣ(м) сѧдищи за люди. и за грѣхи ихь елы лѣпо или нѣ(с). чѫ(д)о еп(с)пь за попове а попове за люди. ѿвѣдати а егоуменомь. за калꙋгеромь. и рекѫ(т) прѣ(д) бг҃омь се азь и дѣти моѫ. еже ми ѥ даль б҃ь.

(37) а еже се сѫ(т). епискоупи. и попове. и егоумены. и чрьноризици. и бѣлоризицы еже сѫ величѣѫть. и не смѣрѣѫт сѫ. вь жизни сеи живѫщѫѫ.(124а) что тѣмь тамо бѫде(т) прѣ(д) бг҃омъ. чѫ(д) то не слыша ли. лоукѫ ап(с)ла гл҃ѫща чл҃вка вьнидоста. вь црк҃овь помолита сѫ. единь фарисеи. а дроуги митарь которого ѿ ни(х) помл҃ова б҃ь не митарѣ ли. имже смѣри сѫ. а фарисеи вьзне(с) сѫ. ꙗко июда погибе. двь҃дь гл҃ть оустать мѫжь не исправить сѫ.

(38) ꙋпро(с). нн҃ѣ ѿче на двое ли идѫть дшѫ еже зде оумираѫть. и помнѫт лы тамо что и видѫт ли грѣхи своѫ. чѧ(д) дв҃дь гл҃е(т)ь аще вьзидѫ на нб҃о. тоу еси ти. чѧ(д) дш҃а ви(д)ть. еже ѥ(с) сътворила. грѣхи или добро или зло. еже на земли видѣвше. и понѣ жившы. повѣдоуеть.

(39) да дш҃е вѣдѫ тлы. зде что творѫть. на земли то адамь слиша на дверехь сѣдѫ.

(40) ꙋпро(с). како ѥ(с) члв҃комь стати на вьскрьсенїе. а бѫ(д)ть млади из(м)рьли. ели (124б) дѣтемь стати пакы. чѫ)д) павель гл҃еть въсѣмь измѣнити се е(с) бо на вьскр(с)нїе. и пакы стати на въскр(с)енїе въсѣмь чл҃комь. л҃.тѣмь лѣ(т). вь единь адамь и вь единѫ евгѫ. и въ едино ѡбличенїе. и вь единѫ ѡдеж(д)ѫ нетлѣннѫѫ ѡблѣщї сѫ.

(41) Иже всѣ. сказа ми ѿче. и еще скажи ми. како ѥ(с). мрт҃вымь вьскр(с)нѫти и како сѫ хотѫ(т) тѣлеса. зародити а изгнила сѫть. ели потомь вьстати. и тацѣ(м) ж(д)е бити. чѫ(д) слиши пр(о)рка дв(д)а гл҃юща. послеши дх҃ь свои сьѕиж(д)ѫт се и ѡбновиши лице земли. чѫ(д) трѫба ѿ полꙋнощь вьстрѫбить. прѣ(д) кꙋрети и тѣлеса сьѕиж(д)ѫт сѧ. и нетлѣннна бѫдѫть. и дш҃и въ своа тѣлѣса кьж(д)о. и вьстрьбить трѫба прѣ(д) зорѣми. и мрътвы въскр(с)нѫть прѣж(д)е ѡ х(с)ѣ. и потекѫть по земли сь радостїю.

(42) оупро(с). какова бꙋдеть тогда радость на вьскрсенїе. чѫ(д) ꙗко и мѣдь раждизаваемыи.  (125а) тоу станѫть еп(с)пы. и поповы и диакони. и егоумени вь своемь кѫж(д)о чиноу. станеть а жидове. еже пропешѫ г҃а. станѫт ли. чѫ(д) станѫть сь гнѣвомь бж҃иемъ. ꙗкоже рѣшѫ крьвь его на на(с) и на чедѣхь нашихь. тог(д)а и тие поидѫ(т) на ѡсѫж(д)енїе. ꙗкоже дв҃дь р(ч)е погибе паме(т) ихь сь шоумомь. и г҃ь вь вѣки прѣбиваеть. вь не(д)лѫ бѫдеть вьскр(с)нїе. вь ст҃ѫѫ паскѫ. тако сь бг҃омь бѫдемь. и сь аг҃лы. ст҃ыми славеще прѣ(д) ст҃ѫѫ тр҃цѫ. ѿца и сн҃а и ст҃го дх҃а и нн҃ѣ.




Transcript: 

Ръкопис № 433 (Панагюрски), ХVІ в., НБКМ, София, л. 117а-125а

Библиография: 
Transcription: 
Анисава Милтенова