Житие на св. Филотея

І. Иже къ добрѡдѣтѣли ведѡщїй пѫть добрѣ наставлѣти обыче боголюбезныих дѹшѫ и въ небесныѧ ѡтсилати ѡбитѣли. Блажить ѹбо слово иже себе къ добрѡдѣтѣли подвигшїих и дѹшевнаа ѡчищьшїихь чювства. Что бо ино бѫдеть блажайшее или похвалнѣйше дѹшѧ ѡны, иже себе въседѹшно богови възлѡжившѫѧ и того заповѣдемь послѣдѹѫщѫѧ? Сего ради похвалѣ сподѡблѣѫт сѧ мѫдрыѧ ѡны дѣвы, ѧже, въсѣ прѣзрѣвше, свѣтилникы дѹшевныѧ ѹготѡвашѧ къ жениховѹ срѣтенїꙋ, тѣмже и съликъствѹѧть женихѹ и неизглаголанныѫ наслаждаѫт сѧ славы. Имже и блаженаа Филодеа ѹсръдно възревновавши, блаженства оного сподоби сѧ вънѧтръ быти, ꙗже и д[ь]несь нас съзвавшїа и трапезѫ намь обилнѫ прѣдложивши многыих еѫ чюдесь, ѧже молитвы призываѫ съпоспѣшити и помощи намь, въ еже исплънити и въ кѡнецъ добрѣ произвести просимое вами ѡт нас еже о ней сїе слово; не малѫ бо подаст[ь] полѕѫ и въ ревность приведеть иже съ ѹсръдїемь то проходити произвѡлѣѫщим.

ІІ. Понеже из начѧло, злобныи꙼ врагъ, завистїѫ ѡкрадень бывь, не сътръпѣ пръвааго чловѣка въ раи прѣбывати и, своѫ злобѫ не имы како излїати, обрѣте женѫ, простѣшйѫѧ чѧсть, немощнѣйшїй съсѫд, неискѹснѫ того къзнемь, и тѫ равнобожїемь прѣльсти, она же, неискѹсна сѫщи того къзнемь, вѣровавши, повинѫ сѧ съмрътоносномꙋ съвѣтѹ, тѣмже за прѣстѫпленїе достойнѫѧ приѧть казнь и райскѫѧ лиши сѧ пищѫ и бога и раꙗ прочее отꙋждена бысть. Ѡт сѫдѹ казнь на весь прїиде рѡдъ, ѡт сѫдѹ недѫѕи различнїи и искѹшенїа, ѡт сѫдꙋ къ мѫжꙋ възвращенїе женѣ, ѡт сѫдѹ тъй тобоѫ обладаеть, ѡт сѫдѹ въ печалех раждати жена осѫждена быст[ь] и тако на вес женскый рѡд прїиде казнь. Что ѹбо иже чюдесемь богъ? Съниде ѡт небесъ, ꙗкоже самь вѣст[ь], роди сѧ ѡт дѣвы и богородицѫ Марїѫ, плъть въземь ѡт чистых тоѫ кръвей, и быст[ь] съвръшень богъ и съвръшень чловѣкъ, ꙗко да чловѣкы почьтеть и женскый исправить рѡд, истлѣвшїй древнїимь прѣстѫпленїемь, и побѣдѫ дарова въсемꙋ чловѣчьствꙋ, не тъчїѫ мѫжьскомѹ рѫдѹ, нѫ и женскомѹ, еже попирати и до конца низлагати злѹ начѧлника врага, иже въ раи женѫ прѣльстившаго, и того въсѧ съпостатныѧ силы. Ѡт сѫдꙋ блаженыѧ ѡны мѵрѡнѡсицѧ, иже и прѣсвѧтаго исплъненыѧ дѹха, въ женскомь естъствѣ мѫжьскѫѧ въсприѧшѧ силѫ и владыцѣ Христѹ даже до кр[ъ]ста и съмр[ъ]ти послѣдѡвашѧ, не тъчїѫ же, нѫ и по бож[ь]стъвнѣй страсти и по въстанїи пръвыѧ спасова сподѡбишѧ сѧ видѣнїа и пръвыѧ: „радꙋйте сѧ“! ѡт спаса слышашѧ. Сего ради и мѫдрыѧ ѡны дѣвы, ихже еѵаггелскаа поминаеть книга, ѹготѡвашѧ въседѹшно себе къ срѣтенїꙋ небеснааго жениха и, въсѣ мира сего краснаа ни въ чтоже въмѣнивше, едина кааждо своемꙋ присѣдѣше свѣтилникѹ, не ѹгасимь тъ хранѧщи, сирѣч тѣла своего чистотѫ, ꙗко да, вънегда ѹслышѫть глас: „се жених“! готовѣ къ того срѣтенїꙋ потекѫть и, чистотѫ, тѣлеснѫѧ же и ѹмнѫѧ, чистѫ и цѣлѫ томѹ показавше, съ славоѫ великоѫ съ нимь вънидѫть въ небесный чрътог. Симь ѹбо ревнѹѫщи въседѹшно и блаженнаа Фїлодеа, потъща сѧ своемꙋ ѹгодити женихѹ и чистотѫ своего тѣла чистѫ и неосквръненѫ томѹ принести. Тѣмже и непрѣстанныѧ мѡлбы и моленїа ѡт неѫ къ богѹ непрѣстанно принѡсимы бѣхѫ, и дѹхомь и истинноѫ томѹ слѹжааше, о здравѣй же вѣрѣ сладчайшее растварѣаше пиво, не ꙗкоже сикерь глаголемое пиво, ѡт многых и различных сѣменей сътворено, нѫ богопрѣданными въѫбраженїи растворено и въсѣко питїе смѫтное, еретичьскыми къзньми състроеное, възражаѫще. Сице ѹбо бѣше ꙗкоже дрѣво, по Дав[и]дѹ насажденное при исхѡдищих вѡд, чистотѫ по прѣмногѹ хранѧ и къ вышнемꙋ присно възираѫ блаженствꙋ.

ІІІ. Ѡтчьство ѹбо блаженыѫ сеѫ град Моливѡт, сице ѡбычнѣ зовомы, бѣше въ странѣ Памїлїйстѣй. Тоѫ же рѡдителе Іѡаннъ, патрикїе, и Ирина нарицаахѫ сѧ, благорѡдных рѡдителей сѫще чѧда, въ страсѣ божїи присно прѣбываѫще, нощїѫ и д[ь]нїѫ бож[ь]стъвныимь присѣдѧще храмѡмь, алчащих питаѫще и прѡсѧщимь подаваѫще потрѣбнаа, въжделѣнно же тѣмь бѣше вынѫ, како вишѧ полѹчили чѧдо. Сице ѹбо тѣмь мѡлѧщим сѧ прилежно и тѡплыѧ ѡт ѡчїю испѹщаѫщимь слъзы, не погрѣшишѧ наджедѫ. Рѡдишѧ ѹбо свѧтѫѫ сїѫ и Фїлодеа тѫ именѫвашѧ, тѣмже и неисказанноѫ радостїѫ испльнѣахѫ своа ср[ъ]дца и богови благодарестъвныѧ възсилаахѫ пѣсни. Трїемь ꙋбѡ прѣшедшемь лѣтѡм, блаженнаа Ирина, съпрѫжника кѹпно и отроковицѫ оставлъши, въ нетлѣнныѧ прѣиди ѡбитѣли. Іѡаннь ѹбо, патркикїе, ꙗко отрочѧ видѣ ѡт самого рожденїа никакоже млѣко матернее или иныѫ нѣкоторыѫ жены приемлѧще, въ недоѹмѣнїи несказаннѣмь бѣше; обаче та бож[ь]ствнымь промысломь питаема бѣ и въ прѣднѣа прѣдспѣвааше. Шестое же възраста дождавши лѣто, свѧщенныимь въдана бысть ѹчити сѧ книгам, и толико ѹченїемь прѣдѹспѣ, ꙗко въсе бож[ь]ствное на ѧзыцѣ обносити писаниїе, ꙗкоже въсѣмь дивити сѧ о ней и тоѫ по въсѫдѹ проходити славѣ. Толико бѡ въздръжанїемь процъвте, ꙗкоже въсѧ седмицѫ безъ сънѣди проваждати, въ сѫбѡтѫ же и въ недѣлѧ, по вънегда бож[ь]ствныимъ причѧстити сѧ тайнамъ, мало въкѹшааше хлѣба и сочива такожде квашена и тако пръвааго пакы дръжаааше сѧ правила, нощїѫ же и д[ь]нїѫ бож[ь]стъвномꙋ вънимааше закѡнꙋ и свѧщенными писанїи своѫ насыщааше дѹшѫ.

ІV. Четыри на десѧтомѹ же лѣтѹ приспѣвшѹ. тѫ и не хотѧщѫ. плътъскомꙋ съчеташѧ бракѹ. Тоѫ же ѡбрѫчникъ. благородень сый и въ всемь Фїлодеи подобен. з҃і҃­тое же прохождааше лѣто. Боголюбезнаа же, въ истинѫ ꙗко себе видѣ. и не хотѧщѫ, въданѫ бракѹ, недоꙋмѣаше сѧ. коеѫ хытростїѫ себе неѡсквръненѫ съхранить, и господеви въседѹшно ѡт ср[ъ]дца прилежныѫ въспѹщааше мѡлбы : Господи боже, ­ глаголѧщи – призри на мое смѣренїе и дарѹй ми силѫ съблюсти сѧ чистотѣ моей неѡсквръненѣ, доидеже къ себѣ мене прїимеши. Сице ѹбо той на въсѣкь молѧщи сѧ час и неизреченноѫ ѡдръжима сѫщи печалїѫ, врѣмѧ благополѹчно обрѣте, вънегда той на съчетанїе мѫжѹ въданѣ бывши и въ чрътѡѕѣ брачнѣмь затворенѡмь, абїе падши на землѧ и неѹтѣшим творѣше плачь, слъзами ѡмакаѫ землѣ и рѫкама по лицꙋ себе биѫщи и : Ѹвы мнѣ, ­ глаголѧщи ­ ѹвы мнѣ, что пострадах! Ѡтвръзи ѹста, земле, и погльти ѡкааниѫ мене живѫ! Ꙗко ѹбѡ тѫ Константїнь тако неѹтѣшно видѣ плачѧщѫ. ­ сице бѡ тоѫ обрѫчникꙋ бѣше прозванїе, ­ едва съ нѫждеѫ тѫ ѡт землѧ въздвиже и въпрашааше винѫ таковаго неѹтѣшимаго плача. Она же поздѣ нѣкогда, едва ѡт плача прѣставши и вес ѡт себе срам ѡтвръгши : Господи мой ­ глагола емꙋ ­ се въсѣ азь въ рѫкꙋ твоею есмь; нѫ, аще пождеши и послѹшаеши мене и прїимеши съвѣть, иже аще съвѣщаѫ ти, и своѫ дѹшѫ имѣва спасти и иных вина полѕи бѡдемь. Глагола же къ ней онъ : Еже аще хощеши, глаголи, въсѣкое съмнѣнїе и страх кѹпно ѡт себе ѡтложивъ. Боголюбезнаа же глагола : Божестъвное прочитаѫщи ми писанїе, обрѣтох повѣсть древнѧѫ, повѣдꙋѫщѫ сице : Ꙗко ѡтроковици нѣкоторой за мѫжа ѡтданѣ бывши, благоговѣйннѣ сѫщи, ­ Амѹи же бѣше томѹ прозванїе, ­ благороднаго кѡрене благородна ѡтрасль. Съ ѹбѡ, ꙗко прїиде час причетати сѧ невѣстѣ. тисѣм гласомь и ѹмиленомь обычаемь глагола къ ней : Съпрѫжнице въжделѣннаа, вѣси ли мѫжьскый искѹсь? Глагола къ немꙋ она : Ни, господи мой, никакоже не съвѣм ѡтиѫд. Он же къ ней : Послѹшай мене опасно, и скажѫ тебѣ по дробнѹ въсѣ сълѹчити сѧ намъ хѡтѧщаа. аще себе съчетаевѣ дрѹгъ къ дрѹгѹ. Мнѣ ѹбо попеченїа исходатаиши мнѡга, себѣ же безмѣрнѫѧ печаль и въсегдашнее мѫчительство. Въ симже, егда въ чрѣвѣ зачнеши, болѣзни тебе прѣимѫть несътръпимы, ꙗкоже ни самѫ сънѣд[ь] възмощи сладко сънѣсти, сънѡве же твои бѡдеже и стенанїа бѫдѫт. Вънегда же пакы раждати начинаеши, прѣнемаганїа и чѧстаа стенанїа и пролѧцанїа и. да съкращенѣ рекѫ. съмр[ъ]ть ненадеждна тебе постигнеть, възводиши ѡчи само и онамо и помощи могѫщаго не обрѧщеши. Аще ли же и породиши, безмѣрна тебе обьимѫт попеченїа и трꙋды, глаголѧ же : дѡенїа, повиванїа, кѫпанїа, питанїа. рабѡты безчислъны. о мѫжи попеченїа. о кнѧѕех, о цр[ъ]квах, о ѡдѣанихь. Аще ли же и немѫдро слꙋчит сѧ рожденое оно, сꙋгꙋба прибѫдеть тебѣ печаль, над въсѣми же сими ꙗже о приїи попеченїа. Аще ли же и нищетоѫ обьѧти бѫдемь, болшѫ въмѣнимь съмр[ъ]ть паче таковаго живота. Послѹшай ѹбо мене, благаа ти съвѣтꙋѫщаго, и прѣбѫдем въ чистотѣ въ малой сей жизни, ꙗко да бѫдѫщѫѧ наслѣдѹемь жизнь, ѡт неѫже ѫтбѣже въсѣка печаль, скръбь и въздыханїе. Нѣст[ь] тамо тьма ниже ѕвѣзды, нѣстъ лѣто ниже веснѫ, нѣст[ь] зимы ниже пека, нѫ въсѣ свѣть. въсѣ радост[ь]. Тѹ Христос дрѣво животное, егоже въси свѧтїи наслаждаѫт сѧ по достоинствѹ, ꙗко кто себе очистил ест[ь]. Сїа възревнѹимь, сих и мы потъщим сѧ достигнѫти. Сїа обрѫчница ꙗко ѡт ѡбрѫчника слыша. очи слъзь исплънши, рече : Ащи сїа. господи, сице имѧть и таковѫ проваждаеть мирь жизни, се азъ готова всмъ въ всемь тебе послѹшати. Твори ѹбѡ, еже хощеши, ѡт твоеѫ бѡ волѧ азъ никакоже изыдѫ. Сице ѹбо себе обѡи ѹвѣщавше и клѧтвами ѹтвръдивше, прѣбываахѫ прочее дѣвьство хранѧще и чистотѫ. Врѣмѧ ѹбо доволно тѹ поживше, ѹсмѡтришѧ ѡбщїимь съвѣтомь въ малѣ себе ѡт мира ѡтлѫчити и въ ѹединении жити. бѡѫще  сѧ, да не кто ѡт злыих и растлѣнныих чловѣкъ тѣх прѣльстить и къ страсти обратить и дѹшѫ съ тѣлом погѹбѧть. По съвѣтѹ же великааго Антѡнїа Нїтрїйскѫѧ постигѡшѧ гѡрѫ и тамо. въ пѹстыни. хѹдѫ сътвѡрше колибѫ. прѣбыиша на мнѡга лѣто, чѧстаа колѣнопоклоненїа творѧще и пѡстомь и бдѣнїемь тѣло ѹдрѫчаваѫще. Ненавидѧ же добра дїавѡа, не могы тръпѣти на мнѡѕѣ чистотѫ и добрѡдѣтѣль божїих ѹгѡдникь. въложи страстныѧ пѡмыслы женѣ. и бѣ ѕѣлѡ страждѫщи и себе томѧщи присно. Прѣмѫдраа же она, паче же Христова невѣста, ꙗко себе въ сих страждѫщѫ разѹмѣвши, прѣмѫдрѣ же и разѹмно блаженномꙋ Аммꙋнѹ повѣда и того прилежнѣ ѹмоли колибѫ той малѫ особь сътворити. Он же моленїе тоѫ исплъни и тако прѣбыста въ въсѣх и҃і҃-тих лѣтѣх, чистотѫ и цѣломѫдрїе до конца съхранше. Не по мноѕѣ же врѣмени блаженаа она блаженыимь ѹснѫ съном и къ Христѹ, егоже въжделѣ, отиде. Добродѣтѣлный же Аммѹнъ и свѧтаго дѹха жилище. и тъ мало пожить дней и конец житїа приѧть. егоже дѹшѫ видѣ аггелы на небо носимѫ великый Антѡнїе, днемь і҃е҃-тимь растоанїе. И ини же мнѡѕи таковаа прѣмнѡга показашѧ житїа, имже аще подражателе и мы бѫдемь, подобнѫѧ тѣмь въспрїимем мъздѫ. Нинѣ ѹбо да ѹгодень ти бѫдеть, господи мой мѫжѹ, съвѣтъ мой. и прѣбѫдемь въ чистотѣ, неѡскврънена тѣлеса съхранше. Ничтоже бѡ полѕевати нас можеть маловрѣменнаа сласть, аще бѡ и много поживемь врѣмѧ, пакы въ пръсть възвратити сѧ имамы. Прочее прѣбѫдѣмь въ божїемь страсѣ и прїимемь ѹготѡваннаа блага съ въсѣми бѡѫщими сѧ господа. Сїа ѹбѫ ꙗко ѡт ѡбрѫчницѫ слыша Кѡнстантїнъ, въсприемь слово, къ ней рече : Аще сїа истинна быти вѣровал бих. ꙗже глаголеши, съ радостїѫ то сътворил бих. нѫ боѫ сѧ, да не лѫкавство нѣкое бѫдеть и поношенїа не възмѡжемь ꙋбѣгнѫти. Она же въ скорѣ ѡтвѣща : Тако ми праведнаго сѫдїѫ, хотѧщаго сѫдити живымь и мрътвыимь. ꙗко истинѫ тебѣ глаголах, ꙗко до конца жизни моеѫ неоскврънено съблюдѫ тѣло мое, аще и тъмами подимѫ съмр[ъ]ти. Ꙗко ѹбо онъ истинна реченнаа быти вѣрова, абїе тоѫ покори сѧ съвѣтꙋ и тако. клѧтвами себе ѹтвръдивше. прѣбываахѫ прочее въ чистотѣ и цѣломѫдрїи.

V. Врѣмени же малꙋ прѣшедшꙋ, Кѡнстантїнъ въ причьтничьскый избранъ быст[ь] сань. Не по мнѡѕѣх же д[ь]нех ѡт[ь]цъ блаженныѧ Фїлѡдеѫ конецъ житїꙋ приѧть, ти же прѣбываахѫ въ въсѣх божїихь заповѣдех хѡдѧще, нищих питаѫще и нагых ѡдѣваѫще, ѡт цр[ъ]кве же д[ь]нїѫ и нощїѫ не ѡтхѡдѧще. И въси ѹбѡ подражаваахѫ и полѕѡ прїимаахѫ добраго тѣх жителства. Пожиста же въ таковѣмь ѹстроени ꙗко лѣт ѕ҃, и Кѡнстатнтїнъ кѡнецъ житїа прїѧтъ. Блаженнаа же. ꙗко мѫжа къ господꙋ ошедша видѣ, въсѣ надгрѡбнаа добрѣ и по чинꙋ ѹрѧди и богови благодарестъвныѧ възсилааше пѣсни и, благополꙋчно врѣмѧ обрѣтши, въсѧ рабы и рабынѧ свѡбѡдны сътвори. прѡчаа же имѣнїа и богатство нищїимь и ѹбѡгымь расточи по реченномꙋ : „Расточи и дасть ѹбѡгымь. и правда его прѣбывает въ вѣкы“. Бож[ь]ствныим же цр[ъ]квамь и монастиремь богатство истъщивь мнѡго, доволно тѣхъ ѹкраси. Единѫ же ѡт рабынь съ собоѫ поемь. прочее ѡт домꙋ изыде.

VІ. Близ же града Мѡливѡта езерѡ нѣкое ест[ь], ѡстров же нѣкїи сълꙋчи сѧ въ немь быти, и тꙋ въшедши и келїйцѫ малѫ сътвориши, прѣбывааше прочее, мѧтежь въсѣчьскы ѡт себе ѡттрѧсши, пощенїемь и бдѣнїемь и на земли лѣганїемь тѣло ѹдрѫчаваѧ. Толико ѹбо на страсти себе подвиже, елико прильпнѫти кѡстемь еѫ къ плътем. Ненавидѧй же добраа дїавѡлъ не сътръпѣ не мнѡѕѣ ѡставити тѫ неискꙋшенѫ, нѫ различныѧ на нѧ въздвиже рати. овогда же страхѡваими. овогда же различными мъчтаими тоѫ съмѫщааше ср[ъ]дце, овогда же въ зъмїа, овогда же въ ѕвѣрѣ себе прѣтварѣѧ. тѫ ѹстрашааше. Она же алѡмскый онъ въ ѹстѣх обношааше глаголъ : „Ѡтстѫпите ѡт мене ­ глаголѧщи ­ въси, твѡрѧщеи безакѡнїе“. Въ единѫ же ѡт нощей, по обычаю на молитвѣ ставши и ѹм и рѫцѣ на небо протѧженѣ имѧщи, вънезаапѫ начѧть колѣбати сѧ мѣсто и кличь и вепль мнѡгь ѡт вънѹ слышааше сѧ. ꙗкоже царю нѣкоемꙋ пришедшꙋ, и ѡви ѹбо врата ѡтѧти тъщаахѫ сѧ. ѡви же хлѣвинѫ растръгнѫти начинаахѫ и дрꙋгъ дрꙋгꙋ въсклицаахѫ : Поимѣте сїѫ въ скорѣ, поимѣте и въ езерѡ въвръѕѣте. Боголюбезнаа же, бѣсѡвско быти разꙋмѣвши то начинанїе, къ молитвѣ и еще приложи молитвѫ : Ісѹсе Христе. ­ глаголѧщи ­ единородное слово ѡтчее, иже ѡт жены въплътити сѧ благоизволивый, ꙗко да женское исцѣлиши прѣстѫпленїе, ѡт чистыѫ дѣвы и богородицѫ плъть приемь, призри на мѧ смѣренѫѧ твоѫ рабѫ. иже тебе ради  ѹдалившѫѧ сѧ. Се бо злоначѧлный врагь ꙗко львь рыкаѧ ходить, искы поглътити мѧ. обычай бѡ възѧль ест[ь] на женскый мнѡжае наскакати рѡд и тъ стꙋдомь ѡблъгати. винѫ и смѣх велей на ны подвиѕовати. Нѫ ты, иже ѡт дѣвицѧ Марїѫ неизреченно въсїавы и женское благословивый ест[ь]ство и того поношенїе до конца ѡтемый. посли ми нинѣ ѹбоѕѣй своѫ помощь, ꙗко да стѹд его на главѫ его възврътит сѧ и въсѣ его съпостатнаа сила посрамлена бѫдеть, ꙗко благословень еси въ вѣкы, аминь. И тако себе знаменавши знаменїемь кр[ъ]ста. напрасно въсѣ ѡна мъчтанїа без вѣсти бышѧ. Она же поѫщи и славословѧщи бога не прѣста до ѹтрънѣго часа и пѡдвигы къ подвигѡмь присно и въсхожденїа въ ср[ъ]дци полагааше. Слъзный же тоѫ како скажѫ источникъ. непрѣстаннаа въздыханїа, млъчанїе красное, непрѣстанныѧ мѡлбы. чѧстаа кѡлѣнопоклѡненїа, бестрастїе конечное. любы ѧже о боѕѣ, аггелское жителство и ина такова. ꙗже о бож[ь]стъвнѣй показа любви?

VІІ. Къ сих ѹбо той прѣбываѫщи и въ плъти бесплътных проходѧщи жителство, не прѣзрѣ господь на мнѡѕѣ таити таковое тоѫ жителство, нѫ въсѣ ѡкръстнаа оного мѣста тоѫ ѡглашааше житїе, и слава многа исхождааше о ней. и славимь бѣше по въсѫдꙋ богъ тоѫ ради. Мнѡѕи же ѡт благочьстивыих къ ней стѣкаахѫ сѧ и бож[ь]ствными тоѫ ѹтвръждаахѫ сѧ слѡвесы. Ѕѣлѡ бѡ лютѣ Еллинскаа прѣльст въсѧ ѡдръжаше тогда, и бѣсѡвскаа чьтилища винѫ скварами и дымом исплънена бѣхѫ. и многы тьмы мѹченикь тогда пожинаеми бываахѹ, вѣрнїи же въ бѹри и мѧтежи велицѣ кѡлѣбаахѫ сѧ. Сїа ѹбо бываема на къждо, ꙗкоже би рещи, д[ь]нь Филодеа слышѫщи, печалїа лютоѫ себе ѹꙗзвѣаше и въсѣх, иже къ ней прихѡдѧщих, ѡт бож[ь]ствных поѹчааше писанїй и Еллинскѫѧ до конца ѹничижааше прѣльсть. Приѧт же и исцѣленїа дарь и мнѡѕи недѫжни и прѡкаженїи исцѣленїе ѡт неѫ полꙋчишѧ. Въсе бѡ бож[ь]ствное писанїе до конца извыкла бѣше и, богобоазньнѣ вѣщаѫщи, въсѣ въ богоразѹмїе привличааше. ꙗкоже магнидѣ естъство обыче привлачити желѣзѡ. Жена нѣкаа, недѫгомь съдръжима лютомь. къ ней прїиде. съсци бѡ еѫ ѕѣлноѫ сънѣдаеми бѣхѫ болѣзнїѫ. и богатство доволно врачем издавши, ничтоже полѕева. Боголюбезнаа же. ꙗко тѫ видѣ сице страждѫщѫ, ср[ъ]дцемь ѕѣлѡ ѹꙗзви сѧ и милосръдова о ней. Абїе же на молитвѫ себе обрати и слъзный ѡт ѡчїю извождааше источникъ : Боже ­ глаголѧщи ­ въседръжителю, пощѫди създанїе свое и не остави на мнѡѕѣ томити сѧ. И масло ѡт свѧтаго кандила богоматере въземь, помаза оба съсца еѫ и, рѫкоѫ знаменїе кр[ъ]стное на них сътвориши. въ мало врѣмѧ здравѫ тѫ къ своему домѹ ѡтпѹсти. Врѣмени же не малѹ мимошедшꙋ и чюдеси семѹ по въсѫдꙋ прошедшꙋ. мѫжь нѣкый, Еѵдимїе зовом, ногоѫ врѣжденъ, въ ѡстровь къ свѧтѣй прїиде, искы исцѣленїе полꙋчити. Блаженаа ѹбо, ꙗко сего видѣ. въпрашааше вниѫ недѫга. Он же ногѫ ꙗзьвиѫ показовааше. ѹмилень испꙋщаѧ глас и слъзы ѡт ѡчїю проливаѫ. Добраа же въ женах и блаженная Фїлѡдеа. ꙗкоже инѡгда Христос раслабленаго, такожде и та того въпрашааше, глаголѧ : Хощеше ли здравь быти? Он же въ скорѣ ѡтвѣща : Хощѫ, госпожде моа, и ѕѣлѡ хощѫ ; милосръдꙋй ѹбо на мнѣ ѹбѡѕѣмь : вѣрѹѫ бѡ. ꙗко, елика просиши ѹбо, даст[ь] тебѣ богъ. Глагола емѹ она : Се, еже страждеши. ѡт ѧзыка своего страждаши ; тъ бо тебѣ ѡт бога дарова сѧ на славословїе божїе и хвалѫ, ты же того на празнѡсловїа обратиль еси и на глѹмы и на скврънаа слѡвеса. Даждь ѹбо слово не к томꙋ на такѡваа дръзати и еще же и Еллинскыих ѹдалѣти сѧ басней и слѹжбы же и мѫдрѡванїа и хꙋлныих тѣх слѡвесь и ѹмоврѣднааго тѣхь мѫдрованїа. и въ скорѣ господь мой исцѣлит тѧ. Он же въ скорѣ съ радостїѫ повелѣнное сътвори и слово даст[ь], ꙗко к томꙋ никакоже на такѡваа дръзати прочее. Абїе же свѧтаа, на ногѫ его настѫплъши и прѣсвѧтое Христово призвавше имѧ, въ малѣх д[ь]нех здрава того къ домѹ ѡтпѹсти. радѹѫща сѧ и славѧща и благодарѧща бога. И семѹ ꙋбо чюдеси по въсѫдꙋ прошедшѹ, славлѣахѫ въси бога, благодарестъвнаа възсилаѫще хваленїа. Блаженная же никакоже ѡт такѡвыих възимааше сѧ чюдесь, нѫ Дав[и]дово оно, паче же дѹха свѧтаго, въ ѹмѣ присно въспоминааше слово : „Не намь, господи, ­ глаголѧщи ­ не намь, нѫ имени твоемѹ даждь славѫ“, и непрѣстанно постелѧ слъзами омакааше и страшное оно и грозное прѣд лицемь провождааше сѫдище и сѫдїѫ неѹмытнааго и немилостивыѧ аггелы и мѫчнаа ѡна мѣста и стѹдъ, хотѧщїй быти грѣшнымь, и лютый и конечный ѡтвѣтъ, еже : „ѡтидѣте ѡт мене, прѫклѧтїи“, и ѡт гласа въздыханїй забывааше сънѣсти хлѣбь.

VІІІ. Сице ѹбо доволно поживши врѣмѧ и сице свое ѹправивши житїе, еже ѡт сѫдꙋ свое прѣставленїе ѹвѣдѣ и, ꙗкоже обычно той бѣше. о цр[ъ]кѡвныих дѡгматѡх попеченїе имѣше много и сѫди добрѣ же и разꙋмнѣ, ѡт благаго наставлѣема дѹха. да, ꙗкоже въ животѣ правыми велѣнїи ѹтвръждааше цр[ъ]ковь. сице и по съмр[ъ]ти не безь промышленїа тѫ оставити. и призва весь цр[ъ]ковный причьт и свѧщеннаа и медотѡчнаа тѣмь довольно изглагола слѡвеса. Врѣмѧ ѹбо ­ рече ­ моего ѡшествїа настоить и праведно въмѣних въспомѣнѫти вамь ꙗже о православнѣй вѣрѣ ѡт свѧтыхь апостолъ же и бож[ь]ствныих ѡт[ь]цъ прѣданнаа и ѹтвръжденнаа, зане, ꙗкоже не възможно ест[ь] ѡчїю не имѧщомѹ право ходити, сице не възможно ест[ь] благочьстїе не хранѧщомꙋ по воли божїй жити. Бѣсте, ꙗко глава въсеѫ нашеѫ жизни благочьстиваа ест[ь] вѣра. О ней потъщавше сѧ апостоли, различныѧ подѧшѧ съмр[ъ]ти намь чистѫ и непорочнѫ тѫ прѣдати. Достоить ѹбо вамь съ въсѣцѣмь страхомь и боазнїѫ тѫ чистѫ и непорочнѫ хранити и блюсти и непоколѣблема цр[ъ]кѡвнаа дръжати прѣданїа, а не обносити сѧ сѫдꙋ и сѫдꙋ различными вѣтры. Аще бѡ и нашеѫ жизни враг различнѣ скврънное и нечистое расѣа еллинство, нашѫ потрѣбити тщит сѧ православнѫѧ вѣрѫ. нѫ господь нашь. Ісѹс Христос, излїавый кръвъ своѫ за нѧ, не остави цръковь своѫ растлити сѧ въ конецъ. нѫ и помощь подаст[ь] и на побѣдѫ изведет сѫд. Ибѡ азъ ѹбогаа въ благочьстїи въспитах сѧ ѡт юности и ѡт рѡдителей то приѧхь ꙗкоже многоцѣнное скровище. молѧ сѧ ѹбо вашемꙋ свѧщенномꙋ връхꙋ не забывати прѣданїа свѧтыхь прорѡкъ же и апостолъ, ꙗкоже великый апостолъ Павелъ къ Тимѡдеови пишеть : ... Чѧдо Тимѡдее, ꙗже слыша ѡт мене. сїа прѣдаждь вѣрныим чловѣкѡм. иже довѡлни бѫдѫть и иных наꙋчити“. Подобает ѹбо вамь правыѧ дръжати сѧ вѣры и никакоже Еллинскыим вънимати блѧдемь. Аще бѡ и тъмами нас ѹкарѣѫт, аще и тъмами хꙋлѧть. нѫ никакоже лъжа побѣдит истинѫ, ниже злоба ѹделѣеть мѫдрости. Ѡни бо имѧ бож[ь]ства въ тварь съведѡшѧ. въ чловѣкы, ѡ нечьстїа, и дрѣвеса и каменїе и тхѡрѧ и псы и никакоже стыдѧт сѧ и самѫ о себѣ быти тварь непщꙋѫть. злѣ нечьствꙋѫще и мѫдръствѹѫще, не разѹмѣѫще несъмысльнїи, ꙗко въсѣ ѫт небытїа въ бытїе приведена бышѧ ѡт единого истиннаго бога. иже небо и землѧ и въсѧ видимаа же и невидимаа сътворшааго. Боѕи бѡ. иже небо и землѧ не сътвѡришѧ, да погыбнѫть. подѡбни имь да бѫдѫть творѧщеи ѧ и въси надѣежщеи сѧ на нѧ. Тѣмже ѡсѹетишѧ сѧ Еллине, и омрачи сѧ неразѹмное их ср[ъ]дце. Миѧще сѧ мѫдри быти. ѡбѹашѧ. измѣнишѧ славѫ единого бога въ подобїе четврѣнѡгь и гадъ и птиць. Да съмѡтрѧть ѡкааннїи. ѡт кѫдꙋ съставлена бышѧ небеснаа и земнаа, елика по въздꙋхѹ и елика въ вѡдах, паче же ꙗже пръвѣе сих, небо и землѧ и въздꙋх и естъство вѡдам. Кто та смѣси же и раздѣли? Которое ѡбщенїе сих къ дрꙋгъ дрꙋгꙋ и възвращенїе и съгласїе? Кто та движѧй и водѧ? Какоже и ꙗже по естъствꙋ съпрѡтивнаа стихїа сътичѧт сѧ неврѣдно въ единого мира исплъненїе? Какоже съгласишѧ сѧ и съглашаѫть, не имѧще съвѣта или слова? Сїа въсѣ бож[ь]ствнаго промысла дѣло сѫть. Ѡни же. създателѣ ѡставлъше, почьтѡшѧ и послꙋжишѧ твари паче творца и шѫтаѧт сѧ въсѹе, неистѡвѧще сѧ на благочьстивѫѧ нашѫ вѣрѫ и на благочьстїе дръжѫщѫѧ христїаны и мѫками нещѫдными сих ѡблагаѫть. ѡтврѣщи сѧ тѣх принѫждаѫще Христова сладкаго имене. Вы ѹбо небрѣѕѣте сихь прѣщенїа, аще и къ кѡлеси ѡтвѡдѧть, аще и къ кѡнѡбемь, аще на мечѧ или ѡгнь. страха их не ѹбѡйте сѧ. Пнаа нас ожидаеть жизнь. инь вѣкь. не старѣѫщїи сѧ, идеже прорѡци ликъствꙋѫть, апостоли радѹѫт сѧ, прѣподѡбных чинѡве пѡстникь съ аггелы, съ архаггелы. съ мѫченикы и съ въсѣми свѧтыми. Сїа присно помышлѣйте. Сїа написꙋйте въ ср[ъ]дцих ваших. вънимайте себѣ и въсемꙋ стадꙋ. въ немже вы постави богъ пастырѧ и ѹчителѧ. еже чистѣ и непорочнѣ себе же и тѣх съблюсти. Въсѣ бѡ, ꙗже мира сего краснаа же и любезнаа, ꙗко прахь разыдѫт сѧ и без вѣсти бѫдѫть. едина же прѣбываеть добродѣтѣль, въ вѣкы вѣкѡмь съпротѧжѫщи сѧ. Чисты ѹбо себе потъщите сѧ съблюсти и върѫченѫѧ вамь паствѫ на нажити извести живоносныѫ. ꙗко да и въсѣчьсых владыка. видѣвь ваше о семь тъщанїе. достойнѫѧ трѹдѡмь въздаст[ь] мъздѫ и своемꙋ сподобить царствїꙋ.

ІХ. Сїа той къ въсемꙋ причьтꙋ ꙗко изрекши и въсѣх ср[ъ]дца ѹтвръдивши. въ своа тѣх ѡтпꙋсти, заповѣдав тѣмь по четврътѣмь д[ь]ни пакы прїити. Прѣподобнаа же Фїлѡдеа, себе въ келїи затворши, прѣбыст[ь] д[ь]ни четыри, никакоже пищѫ въкѹсивь. нѫ въ бдѣнїи и слъзахь и чѧстых кѡлѣнѡпрѣклонених въсѧ ѡны истъщи д[ь]ни. Въ четврътъй же. ꙗкоже прѣдрече сѧ, д[ь]нь, все цр[ъ]ковное пакы исплъненїе къ ней прїиде и обычнааго наслаждаахѫ сѧ поѹченїа. И доволно тѣх наказавь, въсѣх ср[ъ]дца въ божїй приведе страхь. Ꙗко же ѹбо вечерꙋ приспѣвшꙋ и своего ѡтхожденїа ѹже приближаѫщи сѧ разѹмѣ час, въсѣх на молитвѫ подвиже : Врѣмѧ ­ рекши ­ моего ѡшествїа ѹже наста и достоить потрѹдити сѧ вамь съ мноѫ мало. Ѹповаѫ бѡ извѣстно, ꙗко ради ваших молитвь полꙋчити имамь милость въ страшный д[ь]нь праведнаго сѫдїа, въ грозный онь час. И инаа такѡва мнѡга съ слъзами къ свѧщенномꙋ ономѹ причьтꙋ изрече. Ѡни же, ꙗко се слышаиѧ. ѕѣлѡ ѹꙗзвишѧ сѧ ср[ъ]дцемь, и плачевный на высотѫ въсхождааше вепл. Млъвѣ ѹбо и хлипанїꙋ мнѡгꙋ бывшꙋ, прѣподобнаа, рѫкоѫ помаавши, въсѣх ѹстави ѡт неѹтѣшимаго оного плача : Не съмѫщайте ми ­ глаголѧщи ­ дѹшѫ, владыкы и господїе, и еще бѡ съ вами есмъ и врѣмѧ проваждаѫ съ вами, елико аще господь въсхощеть. Тѣмже побдите мало съ мноѫ и богови ѡ мнѣ благодарестъвныѧ възслите молбы. Ѡни же, ѡт плача едва прѣставше, на молитвѫ въси ѡбратишѧ сѧ, и съгласно ѡ ней ѡт въсѣх възсилааше сѧ пѣснословїе. Симже поѫщимь, та свой господеви прѣдаст[ь] дѹхъ. Ꙗко ѹбѡ ти се ненадеждное пострадашѧ, напрасно плачь пѣнїе прѣсѣче и рыданїе и млъва не мала бѣ и плачевнїи гласи покрываахѫ въздѹхъ, въси же ѡкръстнїи. ѹвѣдѣвше. кѹпно сътекѡшѧ сѧ, ѡбщѫѧ плачѧще сѧ тъщетѫ. Чьстнѣ же ѡпрѧтавше прѣпѡдобныѫ тѣло и надгрѡбными достолѣпнѣ почьтше. въ храмѣ прѣчистыѫ богоматери то полѡжишѧ. ꙗже и свѧтаа Соїа наречена быст[ь]. творѧщи дивнаа и прѣславнаа чюдеса. имже нѣст[ь] числа. ꙗже аще по дробнѹ сказовати начьнемь, постигнет мѧ повѣствꙋѫща лѣто. Нѫ ꙗко да не въ длъготѫ протѧгнемь слово. въ малѣ ѡт них скажемь и ѡт сих доволно бѫдеть ѹмь имѧщїимь и прочаа извѣстно вѣровати.

Х. Навкратїе нѣкто именемь. ѡт града Аморїа. вѡевода въ Еладѣ поставлень быст[ь] ѡт иже тогда царскаа правѧща скѵптра. мѫжь нарочить и славень. Слꙋчи же сѧ брати сѧ емꙋ съ безбѡжными Агарѣны, и ꙗко ѹбѡ съразишѧ брань обѡи. не вѣмь котѡрыми божїими сѫдбаами. побѣждень быст[ь] и такожде и съ въсѣмь своимь воинствѡмь. и ѡви ѹбо ѹбиени бышѧ, ѡви же. ѧти бывше. ведени бышѧ въ Сикелїѫ. Съ нимиже ѧть быст[ь] и нѣкый стратилатъ, именемь Артаванъ. ѡт града Фїломилїа. И ꙗко ѡтведени бывше ѡт безбѡжныих ѫнѣх, затвѡлени бышѧ въ темнѣ нѣкоторой темници и съ въсѣцѣмь стрѣгѡми бѣхѡ опасствомь. Ѡни же. тамо дръжими. недоѹмѣвахѫ сѧ ѡтнѫд, что сътворити или что ѹмыслити. И печалїѫ безмѣрнѫ съдръжими, въсесилнаго бога призываахѫ на помощь и того присныѧ ѹгѡдникы. Въ памѧт же Артаванъ пришед свѧтыѫ Фїлодеѫ. Начѧт сказовати имь о прѣславныих чюдесех блаженныѫ сеѫ. и како въсѣкомѹ недѫгꙋ и болѣзнем различныим и цѣленїѡмь приѧть дарь. Сїа же стратилатъ слышѧ, распалѣаше сѧ ср[ъ]дцемь и въседѹшнѣ тѫ призывааше на помощь. Ꙗко ѹбо божестъвныимь исплън сѧ желаниїемь и горѧщеѫ раждеже сѧ вѣроѫ. не сътръпѣ на мнѡѕѣ сїе таити, нѫ въ скорѣ ѹсръдно. въставь, на молитвѫ въсѣх подвиже. слъзами себе обливаѧ и рѣкѫ ѡт очїю извождѫ слъзь. Ѡни же нелѣностноѫ дѹшеѫ въси на молитвѫ единодѹшно ѹстръмишѧ сѧ и боголюбезнѫѧ на помощь призываахѫ Фїлодеѫ : Приснаа ­ глаголѧщи ­ Христова рабо, нескврънаа невѣсто, чистаа голѫбице, дѹха свѧтаго обитѣли, Христѹ рачителнице. пѹстынаа грълице, аще призираѧ призриши на смѣреныих и ѡтчааныих нас и горкыѧ сїѫ свободиши нас темницѫ, бѫдем и мы трѫбы безчислъныих ти чюдесь. велегласно тѣх проповѣдꙋѫще, и прочее цѣломѫдръно и чисто поживемь въсе живота нашего врѣмѧ. Ей, прѣподобнаа мати, не прѣзри нас лютѣ бѣдꙋѫщїх въ горцѣмь семь и бѣдномь ѧзылищи. Сими ѹбо и сицевыми молитвами въсѧ прѣпровѡдивше нощь, тѫплыѧ испѹщаѫще слъзы и чѧстаа ѡт ср[ъ]дца испꙋщаѫще стенанїа, въсенощномꙋ же скончавшѹ сѧ бдѣнїїꙋ и молбѣ конець приемши, възлегѡшѧ почити и тѣлꙋ мало ѹтѣшенїе ѡт съна подати. Ꙗко ѹбо съномь ѡбьѧти бывше и которыйждо их на своемь лежаше мѣстѣ. ꙗвлѣеть себе тѣмь прѣподобнаа и слѡвесы ѹтѣшителными тѣх обьвесели ср[ъ]дца : Ѹслышана быст[ь] ­ рекши ­ молитва ваша и въздыханїа ваша не прѣзрѣ богъ ; прочее идѣте съ миромь и, своа добрѣ постигше, прилежныѧ въздадите богови мѡлбы, изводѧщомꙋ окованыѧ мѫжьствомь. Ѡт радости ѹо ѡни ꙗко възбънѫшѧ и желѣза бездѣлнѣ лежѫща видѣвше и темницѫ въсѣчьскы ѡтвръстѫ, видѣннаа истиннаа быти вѣрѡвашѧ. И абїе темницѫ ѡтвръстѫ ѡставлъше и стражникы ꙗкоже мрътвы лежѧщѫ, бѣгꙋ сѧ ѧшѧ. И своѧ ѹбо дѡмы не пръвѣе постигѡшѧ, прѣжде даже тѣмь въ ѡстровь поити и достойнолѣпнѣ прѣподобнѣй въздати благодаренїа. Симже по лѣпотѣ исплъненѡм. свой къждо постиже дом и прѣславнаа въсѣмь прѣподобныѧ сказѡваахѫ чюдеса.

ХІ. Симь ѹбо въсѫдѹ протѣкаемѡмь и въсѣмь слѹхы ѡглашаѫщимь, прѡкажень нѣкый, ꙗко ѹслыша, вѣроѫ себе ѡграждь и ѹсръдїем топлыимь, съ тъщанїемь въ цр[ъ]ковь прѣподобныѧ матере прїиде, прилежными мѡлбами и чѧстыми припадаими свѧтѫѧ на милость подвижѫщꙋ, безсънны же на много врѣмѧ проваждаѫщꙋ нощи, пощенїемь и злостраданїемь себе томѧщꙋ и бож[ь]ствномꙋ тоѫ неѡтстѫпно прѣсѣдѧщꙋ храмꙋ. Блаженнаа же. тако того прилежѫща на мнѡѕѣ ꙗко видѣ и тѣлеснѫ проказѫ до конца того без вѣсти въ малѣ не сътворишѫ, абїе себе на милость прѣклони и иже тогда тоѫ храмꙋ еклисїархꙋ въ сънѣ прѣдставши, повелѣ того маслом помазати ѡт прѣчистыѧ богоматере свѧтаго кандила по въсемꙋ тѣлꙋ. Он же, ѡт сына ꙗко възбънѫвь, съ тъщанїемь повелѣнное сътвори. И не по мнѡѕѣх д[ь]нех здрава того въ своа ѡтпꙋсти. славѧща и благодарѧща бога и того приснѫѧ въ въсемь ѹгодницѫ.

ХІІ. Врѣмени же мнѡгꙋ прѣшедшꙋ и чюдесемь многѡмь бываѫщимь, Гръчьское до конца изнеможе царство и дръжѫщеи того скѵптра въ мнѡѕѣ бѣшѧ обьстоанїи. Римлѣнѡм бѡ тогда благополꙋчно врѣмѧ ѡбрѣтшимь и лютѣ и сꙋровѣ наскѡчившимь, бѣдѫ нестръпимѫ Гръчьстѣй твѡрѣхѫ власти. Въ тоже врѣмѧ и царство Блъгарское, крѣпко сѫще и силно ѕѣло, въсѧ ѡкръстныѧ страны ѡбьемлѣше же  и покарѣаше. Царскаа же скѵптра тогда ѹправлѣаше добрѣ же и краснѣ благочьстивѣйшїй и славнѣйшїй царь Калоїѡаннъ. И видѣвь Гръчьское царство въсѣчьскы изнемогше. мѫжестъвнѣ и тъ на то подвиг сѧ, мнѡгы грады же и веси поплѣни же и разори. И въсѣ. ꙗже тамо краснаа, събравь, въ свой прѣнесе славный град Тръновь, люди же въсѧ еще же и скѡти въсѧ на своѫ прѣсели дръжавѫ. Въ сих ѹбо тогда томꙋ ѹпражнѣѫщꙋ сѧ. слыша о чюдесех прѣпѡдобныѫ Фїлодеѫ и велми раждесе сѧ ср[ъ]дцемь. Ѡбыкѡшѧ бѡ боголюбезныих дѹшѧ о добрѡдѣтѣли ѹсръдствовати и въсѣко показовати тъщанїе. Ꙗко ѹбо въсѧ странѫ онѫ повоева же и под собоѫ ѹстрои, прїиде и тамо, идеже и прѣподобныѫ ч[ь]стное лежаше тѣло, и радости несказанныѫ исплън[ь] сѧ, хвалѫ и благодаренїе прилежное богови възсилааше. Припад же и къ прѣподобныѧ ч[ь]стныимь мѡщемь, и слъзами довѡлными тѣх облїа и чьстнѣ и благоговѣйнѣ тѣх цѣлова. Повелѣ же и въсенощномꙋ быти бдѣнїю и нищимь и трѣбѹѫщимь имѣнїа мнѡга раздаст[ь]. На ѹтрѣи же, бож[ь]стъвной съвръшивши сѧ слꙋжбѣ, бѣше царь въ радости и весели мнѡѕѣ тако и съ въсѣмь воинствѡмь. Ѹмысли же и съвѣтъ благъ; еже прѣнести тѣло прѣподобныѫ въ своѫ дръжавѫ. Обаче благоизволи сѧ емꙋ таковѫѧ мысль и своимь тайникѡм и кнѧѕемь чистѣ изыꙗвити, еже и сътвори. Ѡни же. ꙗко се ѡт царѣ слышашѧ, единѣми възъпишѧ ѹсты : Ср[ъ]дце царево въ рѫкѹ божїю ; твори ѹбо, царю, въ скорѣ минѧщаа сѧ тебѣ. Вѣрꙋем бѡ. ꙗко. аще на дѣло произведеши съвѣщаннаа, великѫ полѕѫ приплодиши нашимь дѹшамь, не тъчїѫ же, нѫ и землѣ наша и град нашь великѫ полѹчить помощь.

ХІІІ. Не по мнѡѕѣх же д[ь]нех повелѣ съ многоѫ чьстїѫ и благоговѣнїемь ѡтнести тѣло прѣпѡдобныѧ въ славный градъ Трънѡвь. Бѣхѫ же ѹставлени на се триста избранныих вѡинь. имь же начѧлствовааше Феодѡрь нѣкто, мѫжь благоговѣинь и чьстень, благочьстив же и вѣрень аще кто инь, храберь въ брани и възрастомь красень. Имѣше же бѣлмо на лѣвомь ѡчеси ѡт мнѡгь лѣт, мнѡгаа ѹбо имѣнїа врачемь раздаст[ь], мнѡга же и попеченїа о семь сътвори, никоѫже никако полѹчи полѕѫ. Ꙗко ѹбо ѡт царѣ ѡтвѣтъ конечный приѧть и въсе вѡинство кꙋпно събра, абїе къ свѧтыѫ ѹсръдно поиде мѡщемь и, тѣх въседѹшно ѡблобызавь, слызныѧ ѡт очїю извождааше каплѧ и милость просѣше полꙋчити о врѣжденномь того ѡчеси. Вѣроѫ же горѧщеѫ раждег сѧ, въземь лѣвѫ рѫкѫ свѧтыѫ и на своемь положи оцѣ. И, ѡ чюдо, вънезаапѫ належѫщее бѣлмо на очеси его без вѣсти быст[ь] и чистыма очима свѣтлый чистѣ зрѣше свѣть и бѣше въ радости мнѡѕѣ о прѣславнѣмь того прозрѣнїи. И семѹ же чюдеси по въсѫдꙋ прошедшѹ, въси славлѣахѫ бога и прѣподобнѫѧ Фїлодеѫ. Феодѡр же съ въсѣмь вѡинствомь, чьстнѣ въземь боголюбезныѧ мѡщи, идѣши пѫтемь, радѹѧ сѧ и ликъствѹѧ ꙗкоже прѣд сѣнныимь кѡвчегом богоѡт[ь]ць инѡгда. Исцѣленїа же мнѡга тогда богъ показа въ тоѫ прѣнесенїи и различна, ихже не възможно ест[ь] по дробнѹ сказовати вѣрꙋѫщїимь, вѣро же тъчїѫ прїимати и добрѡдѣтѣли ревновати.

ХІV. Ꙗко ѹбо къ Трънѡвꙋ начѧшѧ приближати сѧ, ѹвѣдѣ патрїарха и весь цр[ъ]ковный съзва причьть, изыде въ срѣтенїе съ въсѣмь нарѡдѡм, съ свѣщами и кадилы и мѵры благовѡнныими и чьстнѣ ѡблобыза чьстныѧ прѣпѡдобныѫ мѡщи и, сръдечное ѹсръдїе слъзами изьꙗвль, въ съкрꙋшени ср[ъ]дца такѡвыѧ ѡбрадовѡванны изрече глагѡлы : Искрънѣа Христова рабо, добрѡдѣтѣлный доме, дѹха свѧтаго жилище, пꙋстынножителнице, мѫдрыихь дѣвь съжителнице, Ісѹсова невѣсто, грълице пꙋстиннаа, позлащеннаа дѹхомь, како прѣлетѣ ѡт въстѡка и даже до нас смѣренныихь доспѣ? Добрѣ прїиде въ нашаа не посѣтити тъчїѫ, нѫ и съ нами присно прѣбывати и наѹчати ненаказаныих твоимь бож[ь]стъвныимь послѣдовати пѫтемь и твоей чистотѣ богодарованной ревновати. И тѣло ѹбо свое ꙗкоже залѡг полагаеши зде, дѹхом же небесныѧ наслаждаеши сѧ красѡты, не зръцаломь и гаданїем, нѫ лицемь къ лицꙋ своего зриши жениха, Ісѹса сладкаго, Ісѹса любезнаго, Ісѹса своего рачителѣ, емѹже ѹготови сѧ и не смѧте сѧ, и не ходатайстъвнѣ къ немꙋ бесѣдꙋеши, нѫ свойстъвнѣ и ѧже о нас чистѣ къ немꙋ приносиши мѡлбы. Моли сѧ ѹбо присно ѡ нас, своемь стадѣ, еже мирно скончати нашь животъ въ благочьсти и правдѣ. Не ѡскѫдѣвай посѣщаѧ нас, назираѧ, застѫпаѧ, помагаѧ, наставлѣѧ, покрываѧ ѡт съпротивнаго навѣта ; вѣрꙋем бо, ꙗко, елика аще просиши ꙋ бога, даст[ь] тебѣ богъ. Възрадѹем сѧ и възвеселим сѧ о тебѣ, ꙗко тебе застѫпницѫ топлѫ стѧжавше. И абїе въземше тѣло, принесѡшѧ въ славный град Трънѡв и полѡжишѧ то въ цр[ъ]кви прѣчистыѫ богородицѫ, истинныѫ божїѫ матере и присно дѣвы Марїѫ, нареченнѫѧ Темнишьскаа, идеже даже и до д[ь]ньсь лежѧще, и дивнаа и прѣславнаа творить чюдеса, имже нѣст[ь] числа, въсѣм иже съ вѣроѫ и любовїѫ къ ней пририщѫщїимь.

ХV. Сицево житїе прѣподобныѫ нашѫ матере, сицева чюдеса непорочныѫ Христовы невѣсты, ꙗже, въ мало врѣмѧ подвиѕавши сѧ въ пѡстѣх и бдѣних и молитвах и слъзах и въ иных прѡчих злостраданїих, и въ вѣкы бескѡнечныѧ веселит сѧ, идеже глас чисть празднѹѫщих и радость неизглаголаннаа, идеже въсѣко славословїе еже о боѕѣ, идеже въсѣ свѣтъ, идеже печали и въздыханїа нѣст[ь]. Аще бѡ и на земли пожить плътїѫ, нѫ нинѣ на небесех веселит сѧ дѹхомь, нинѣ наслаждает сѧ ѡна, ꙗже чловѣчьскый ѹмь сказати не можеть, ꙗже око чловѣка плътѣна не видѣ, ни ѹхо лѣниваго не слыша и на ср[ъ]дце чловѣкѹ не възыдѡшѧ, ꙗже ѹготова богъ любѧщїимь его. Сїа нинѣ зрить, сїа съзръцаеть, о сих бѡ и потъща сѧ, весь тѣлесный ѡтринѫвши покой. Благороднаго сѫщи корене вѣтъвь, добрѡдѣтѣлей различныих неизчьтеныѧ изнесе плѡды и съ мѫдрыми дѣвами въ небесный вънизе чрътѡгъ и дѹхомь ѹбо нинѣ тамо веселит сѧ, тѣло же свое намь на земли остави ꙗкоже инѡгда Илїа Елїсеови милѡтъ, не тъчїѫ же, нѫ и дѹхѡм нинѣ по срѣдѣ нас стоить, и въсѣмь подаваѧ противѫ трꙋдѡмь достѡйнаа възмъздїа и въсѣх вѣрных прошенїа исплънѣѫщи, недѫгы исцѣлѣѫщи, прѡкаженыѧ очищаѫщи, бѣсы ѡтгонѧщи, въсѣкь навѣть съпротивнаго и въсѣкѫ лѫкавааго далече ѡтганѣѫщи къзн и град нашь ненавѣтень хранѧщи и царѧ въ благочьсти и единомысли съблюдаѫщи. Сей добрѣй матери и вы, инѡкынѧ, подражайте и иже въ пꙋстынѣх живѫщеи, младыѧ кꙋпно и срѣдовѣчныѧ и старыѧ, принесѣте и вы дѣвьство чисто и нескврънно, мѡлбы и моленїа непрѣстаннаа, ѹсръдїе право ѡт чиста ср[ъ]дца. Сего бѡ ради и ѡтрекѡсте сѧ и въсѣ ѹметы въмѣнисте, да дѹха приѡбрѧщете и съ блаженноѫ Фїлодеѫ вънидете въ небесный чрътѡгъ, егоже ѹготова богъ любѧщїимь его, егоже бѫди въсѣмь намь полꙋчити благодѣтїѫ и чловѣколюбїемь господа нашего Ісѹса Христа, вмꙋже слава съ ѡтцемь и свѧтымь дѹхомь н[ы]нѣ и присно и въ вѣкы вѣкѡмь, аминь.