Житието на св. Филотея Темнишка, написано от Патриарх Евтимий, отразява един тясно регионален култ към светицата, считана от ХІІІ в. за покровителка на Търново. В житието на светицата, Патриарх Евтимий постига идеализация на св. Филотея чрез вплитане на разказа за добродетелния живот на египетския отшелник Амун и за неговата непорочна съпруга. Разказът за Амун изпълнява и функцията на парадигма, по която ще се осъществи бъдещето на Филотея и нейния годеник Константин. Изтъкнат е така характерният за Патриарх Евтимий мотив – преодоляване на греховното женско начало и достигане на съвършенството чрез сливане с Бога. Присъства в житието и топосът за „мъдрата девица“. В житието й се съдържа и обемист разказ за чудесата на светицата и за пренасянето на мощите й. В него се описват воинските подвизи и победите на цар Калоян. Житието е познато в около 16 преписа, главно от руски произход.
През 1394 г., след като Търново е завладяно от османците, Йоасаф Бдински издейства мощите на св. Филотея Темнишка и на св. Петка Епиватска да бъдат пренесени от там във Видин. В тази връзка той съставя „Похвално слово за пренасяне на мощите на света Филотея от Търново във Видин“, в което дава ценни исторически сведения за положението на българския народ в края на XIV в. Мощите преминават в Сърбия и накрая в румънския град Куртя де Арджеш.
През ХІІІ в. възниква Служба за Филотея, позната в препис от ХІV в.
