Представяне на думи или словосъчетания в съкратен вид. Абревиатурите биват:
1. Думи, образувани чрез съчетаване на две или повече думи, някои от които съкратени (литфронт);
2. Буквено съкращение на две или повече думи (БАН);
3. Условно съкращаване на думи или изрази (т.н., пр., др.).
4. Първата буква от името /имената/, която се използва като абревиатура самостоятелно, за означаване на автора или за включване в монограм.
Славянските средновековни текстове следват практиката на съкращаване според гръцката и латинската традиция – в абревиатурите се изписват обикновено съгласни, като съкращаването се означава със знака титла над изписаните букви. В някои случаи под гръцко влияние от IX–X в. надписаните букви не се отбелязват с титла. Абревиатурите отразяват два принципа за прочит: понятийно-смислов и морфемен. И в двата случая съкращаването, контракцията, суспенсирането, конвенционалните и тахиграфски форми се основават на механично подреждане, което създава групи от лесно запомняща се графични цялости: г҃ь = господь, г҃и; стыи = свѧтыи. Свещенните имена (nomina sacra), подлежат на съкращения само от началните и крайните букви. В групата на Nomina sacra постепенно се включват и имената на евангелските персонажи, титлата цар от кесар/цесар, догматични думи като дух, душа, свети,-та, и др. Nomina propria. Поморфемната класификация отчита броя на консонантите, обвързва смислово вокалите и се съобразява с честотата на думите. Още през IX–X в. от гръцкия минускул се възприемат и някои лигатури, които придобиват смисъла на съкращения, като предлог ѿ от формата за дат. п. τῷ. През XIII в. броят на абревиатурите се увеличава и се засилва тяхната употреба в края на думите с помощта на надредни букви. Голям брой съкратени думи посочват реда на текстовете и ритуалната последователност в богослужението, като сⷯ (стих), пⷭ (псалом) , ѡⷯ (октоих). Често обаче, думи като канон, молитва и подобни не се съкращават (до края на XIII в.), но винаги – в зависимост от вътретекстовото разполагане (композиране) на строфите, т.е. текстовата колона. Граматическият трактат на Константин Костенечки (и Продължители в Словеса вкратце, XV–XVI в.) дават разяснения за съкратените думи и за надредния знак титла. Мелетий Смотрицки в своята Граматика също се спира на знака титла. Тъй като кирилицата до XVI в. не развива същинско бързописно писмо (тахиграфия) и не ползва графичната свобода на минускула, в някои ръкописи е допустимо количеството на съкратените думи да повлияе на критериите, които определят стила устав/полуустав на писмото.
