Първата славянска писменост, създадена от св. Константин-Кирил Философ през 863 г. с мисионерска цел. Като тип писмо почива на тогава зараждащия се гръцки минускул. Предполага се от малко по-малко по-късни източници („За буквите“ на Черноризец Храбър) от края на 9.-началото на 10. век, че е съдържала 38 букви: 24, които отговарят на общите звукове с гръцкия и 14, които отразяват славянските фонетични особености. В началото на азбуката са подредени знаците за звучни съгласни, а в края ѝ, след буквата за омега, следват останалите славянски фонеми. Глаголицата започва с буквата азъ, която има формата на кръст. Предполага се, че е завършвала с подобен кръст, само че във формата на Т. Отделните букви могат да се групират според морфологични и звукови белези. Така например, всички предни дълги гласни имат за очертание триъгълник. Буквите за ерове имат общ елемент с буквата за о. Носовките се състоят от две части: първият елемент е същият като при буквите за е и о, а вторият означава назалния призвук. В глаголицата е имало буква за трета носовка, която традиционно се транслитерира като ѭ, но вероятно в ранната глаголица е означавала предна, ниска, широка гласна със назален елемент (ят+назален призвук). В глаголицата съществуват три букви за звука i – ⰻ, ⰺ, ⰹ. Това положение намира паралел в гръцкото византийско писмо, в което ι, η и υ еднакво са се произнасяли като [i]. Глаголицата познава и две букви за h – ⱈ, ⱒ: едната се открива на мястото на гръцкото χ, а другата е към края на азбуката. По данните на древните абецедари и в Азбучната молитва, след буквата за омега може да се възстанови буква пѣ (ⱊ), която се появява в думи като пѣснь – ⱊⱑⱄⱀⱐ. Глаголицата е била гениална за средновековната епоха писмена система. Тя точно е отговаряла на звуковия строеж на Солунските славяни от онази епоха. С глаголица са били написани най-ранните преводни и оригинални славянски произведения. Глаголицата е била разпространена на територията от Черно до Адриатическо море и Моравия. В източнославянски паметници се откриват също следи от глаголица. В хърватски книжовни центрове тази азбука се е употребявала докъм началото на XX век.
Списък на глаголическите букви вж. в азбука.
