Голяма носовка е прието в историята на българския език да се отнася към:
1. Звук. Голямата носовка в старобългарски е била задна гласна (вероятно първоначално с гласеж между о и а) с назален елемент (н или м) след нея. Образувала се е вследствие на тенденцията към отворена сричка, когато след съчетанието на гласната (дълги или кратки о и а) с назал (n, m, ŋ), след тях е следвала съгласна (модел VNC).
2. Буква. В глаголицата начертанието на буквата се е състояло от две части, като първата е обозначавала оралния елемент, а втората — назалния сегмент (Ⱘ). Произходът на начертанието в кирилицата (ѫ) е спорно.
