мощи

Тленни останки на светец, почитани от църквата като светиня. Мощите на светците могат да бъдат както цели тела, така и отделни части или частици от тях. Почитанието на мощите възниква в най-древния период на християнството и се развива от грижата за телата на мъчениците. През Средните векове се утвърждава вярването, че са чудодейни. При полагане основите на храм той получава мощи, които се вграждат в Светия престол - основна част от олтара, където се извършва евхаристията. Съхраняват се и в специален съд (кутия) - реликварий. В синаксарите като отделен празник се отбелязват обретението, пренасянето и възвръщането на мощите. Развитието на обичая за пренасяне на мощи се оказва твърде важно за тяхното почитане. Затова град, в който лежат мощи, се смята за непревземаем. За откриването на мощи и за пренасянето им се създава литература, разказваща и възхваляваща събитието – т. нар. разкази за пренасяне на мощи.