Научен термин, който означава ‘знакова система за записване и съхраняване на музикални текстове или интонации’. Нотните системи, употребявани във Византийската църква, са предназначени да записват двата типа изпълнение на текстове в богослужението – четене (речитатив) и пеене. Докато четивата от Свещеното писание, включени в богослужението, се изпълняват речитативно, химнографията е определена за песенно изпълнение. За тези различни цели служат два типа нотации – екфонетична (речитативна), ориентирана към четците, и няколко типа невмени нотации (от гр. νεῦμα ‘мах, жест, знак’), предназначени за певците.
Смята се, че екфонетичната нотация възниква в края на IV в. на основата на системата от прозодични знаци, създадена от граматѝка Аристофан около 180 г. преди Христа. С екфонетичните знаци се маркират възходяща или низходяща интонация, акцент, дихателна пауза, различни емоционални окраски в гласа на четеца. Съхранените ръкописни извори свидетелстват, че тази нотация е била усвоена от Българската църква вероятно още в периода на създаването на славянската писменост.
Византийските невмени писмени системи вероятно са произлезли от екфонетичната нотация. Отличителното за тях е, че една невма (т. е. един писмен знак) не съответства на един тон, както е в съвременната петолинейна нотация, а: 1) определя интервалното съотношение между дадения и предходния тон (секунда, терца и т. н.) или поне показва дали тонът е по-висок или по-нисък спрямо предходния; и 2) маркира цяла типична последователност от тонове (мелодическа фигура-формула). Най-ранните невмени записи са открити във византийски ръкописи от средата на X в. Не е установено със сигурност дали невмената нотация има по-ранен произход. В историята на нейното развитие могат да се обособят няколко стадия:
- Ранновизантийски – от средата на X в. (или по-рано) до около средата на XII в.
В този период паралелно съществуват два типа нотации – Коален (свързана с палестинската певческа традиция) и Шартър, която отразява константинополската музикална практика, съдържа повече невми от нотацията Коален, но в средата на XI в. престава да се употребява. Двата типа нотация съдържат невми, които указват посоката на мелодическото движение, без да уточняват интервала, и невми за мелодически фигури-формули, сред които и определени буквени знаци. Такъв е знакът θ – съкращение от θέμα, който в комбинация с други невми стенографира различни типични мелизми. Поради това, че не фиксират точно интервалите, ранновизантийските музикални невмени текстове не могат да бъдат транскрибирани на съвременна петолинейна нотация освен чрез съпоставка с по-късните видове дешифрирани византийски нотации. Най-ранните известни славянски паметници с подобен тип музикални писмени системи са руски: това са кондакарната нотация в извори от XI–XIII в., която наподобява част от невмите на нотацията Шартър, и знаменната нотация от руските ирмолози и стихирари от XII в. и по-късно време, която отвежда към нотацията Коален.
Паралелно с посочените две нотации в периода X–XIII в. във византийски, сирийски и коптски извори са засвидетелствани и примитивни мелизма-нотации, в които музикалните знаци или техни комбинации се поставят само над разпяваните срички от текста. Най-популярна сред този тип архаични нотации е т. нар. тита-нотация, в която основна функция изпълнява знакът θ. Според Елена Тончева не е изключено тази музикална знакова система да отразява невизантийска мелодическа традиция. Тъкмо такава нотация с различни тита-комбинации е широко разпространена в среднобългарските и някои старобългарски ръкописи, които съдържат оригинални славянски произведения от IX–X в.
- Средновизантийски – от около 1150–1170 г. до края на XIII в.
Нотациите от това време показват точните интервали между тоновете, поради което могат да бъдат дешифрирани и изпълнявани от съвременните музиканти. Засега не са познати български ръкописи със средновизантийска нотация.
- Късновизантийски – от началото на XIV в. до 1814 г.
Късновизантийската нотация се различава от средновизантийската само по допълнителните невми, въведени в нея. Те са основно от ранновизантийски тип, но са преосмислени с ново значение като знаци за динамика, щрих, нюанс и под. Това обогатяване на невмената система се свързва с името на българина от XIV в. св. Йоан Кукузел.
- Съвременен – от 1814 г. (когато е официално въведена модерната невмена нотация, наречена Хрисантова или Хурмузиева) до днес.
Пример: Нотиран ръкопис от XIII в.
