Надреният знак за съкращаване или за отбелязване численото значение на буквите се нарича титла или титло. Думата е гръцка по произход, свързва се със съкратения триезичен надпис на Разпятието на Исус Христос и се употребява еднозначно в гръцката, латинската и славянската християнски общности. Т. е права хоризонтална черта, която се поставя или над съкратеното място или покрива цялата съкратена дума (Листове на Ундолски). Обликът й се променя и след XII в. тя вече е с огънати надолу краища или във формата на хоризонтално написан S; добавят се и различни украшения по средата на знака: точки, чертички, кръстчета. Друг тип титла е дъговидната, която се поставя най-често над о и с . Като знак за съкращаване се използват надредно изписаните т и д, а след XVI в. и полегнало надредно е. Константин Костенечки (и Продължитли) в своя граматически трактат представя няколко графични вида на титлата, а съкратените думи са обединени според смисъла си в отделни групи. Над числата тя обикновено се изписва в приетия от книжовника вид.
