Вие сте тук

Автори

Р

Сирийски химнограф. Предполага се, че е с еврейски произход. Роден е в гр. Емеса, днес Хомс, Сирия. Служил е като дякон в църквата „Св. Възнесение“ в Берит, днес Бейрут, Ливан. След преместването си в Константинопол по време на управлението на император Анастасий І служи в църквите „Св. Богородица Кириотиса“ и „Св. София“. Съществува легенда, че е получил видение от Св. Богородица. Паметта му се отбелязва на 1 октомври. Починал в Константинопол.

С

Византийски писател (агиограф и химнограф) и високопоставен дворцов служител, живял в края на Х в. (умира ок. 1000 г.). Признат за светец, почитан от Православната църква на 28 ноември. Изворовата информация за него е оскъдна и неточна и предизвиква спорове между изследователите. Известен е най-вече с предприетата от него агиографска реформа – съдържателното преработване и стиловото унифициране на близо 150 жития на светци и мъченици и събирането им в т. нар.

Т

Византийски богослов и писател. Произхожда от семейство от чиновническата аристокрация. Баща му Фотий стои начело на императорската служба за събиране на данъци. Вуйчо му Платон е игумен на манастира Сакудион във Витиния, Мала Азия. Получава добро образование. На 22 години става монах.  През 787 г. е ръкоположен за йерей, а през 794 г. става игумен на манастира. Защитник на иконопочитанието. Поради разногласие с император Константин VІ е изпратен в изгнание в Солун 795/6 г. През 797 г.

Ф

Византийски патриарх и богослов. Произхожда от аристократичен род: баща му Сергий е спатарий, брат на патриарх Тарасий (784–806). Известно е, че получава високо образование. През 838 г. е включен в посолството до арабския халиф Мутасим (833–842). Назначен е за протасикрит, началник на императорската канцелария и  протаспатарий.  След свалянето на патриарх Игнатий (847–858, 867–877) е през 857 г. издигнат на патриаршеския престол, без да са спазени изискванията на канона (857–867).

Х

Византийски поет и високопоставен имперски служител, има титли патрикий и антипат. Подробности от биографията му не са известни. Създава многобройни стихотворения със светска и религиозна тематика (запазени са 145), разказващи за случки от ежедневния живот или посветени на важни политически събития и известни личности. Най-предпочитаната от него форма е епиграмата. Автор е също на четири литургически календара със стихове за светци и мъченици, в които използва различна метрика. Неговият календар от 12 стихири – по една за всеки месец, е преведен в България през XIV в.