Вие сте тук

Автори

Й

Византийски историк, тълкувател на канони. По времето на император Алексий I Комнин (1081–1118 г.) е главен съдия и личен секретар на владетеля. След смъртта на императора се от оттегля в манастира Св. Гликерия, на едноименния остров в Мраморно море, където до края на живота си пише книги. Умира вероятно в средата на XII в.

Византийски хронист. Известни са малко сведения за биографията му, главно от съчинението му. Сириец, родом от Антиохия, там той получава добро класическо и юридическо образование. Заема чиновнически постове. По-късно става клирик. В началото на 30-те години на VI век се установява в Константинопол. Съставя „Световна хроника”, Chronographia (CPG 7511) „от сътворението на света” до съвремието му. Смята се за най-ранното произведение в жанра. Стилът на изложение в хрониката е назидателно-развлекателен. Предназначена е за средно образовани читатели, предимно монаси.

Византийски книжовник, химнограф. Произхожда от богато семейство. Около 815 г. след като о. Сицилия е нападнат от араби, цялото семейство на Йосиф бяга на п-в Пелопонес, откъдето по-късно той отива в Солун и постъпва в манастир. Вероятно около 826-827 г. заради строгия си подвижнически живот привлича вниманието на цялото манастирско братство и е ръкоположен в презвитерски сан от Солунския архиепископ. В манастира Йосиф среща Григорий Декаполит, който се превръща в негов наставник. Двамата заминават за Констатнинопол във времето на конфликта между иконоборци и иконопочитатели.

К

Александрийски църковен деец, писател и отец на църквата. Племенник на патриарха на Александрия Теофил. Получава добро образование вероятно в Александрия, а по-късно в Йерусалим. От 18 октомври 412 г. наследява чичо си на патриаршеския престол. Активно се включва в борбата с езичници, юдеи и новианци. Изправя се срещу несторианската ерес. Паметта му се отбелязва на 9 юни и 18 януари.

Раннохристиянски богослов и писател. За биографията му са запазени малко сведения. Ръкоположен е за дякон от архиепископа на Йерусалим Макарий през 335 г. По-късно през 347/348 г. е ръкоположен за презвитер от архиепископ Максим. През 351 г. е първото му издигане на архиепископската катедра на Йерусалим, от която на три пъти е свалян (357, 360 и 367 г.) и на три пъти възстановяван (358, 362 и 378 г.). Известен е като противник на арианството. Участва във Втория вселенски събор в Константинопол през 381 г. Паметта му се отбелязва на Изток на 18 март, а на Запад на 18 или 20 март.

Византийски търговец и географ. Името му означава „Козма, който плава до Индия”. Най-вероятно е роден в Александрия, Египет, по времето на император Юстиниан I (527-565)  и предприема като търговец пътувания покрай черноморското крайбрежие, в Арабия, Източна Африка и до остров Цейлон. След забо­ляване той се оттегля в манастир в Синай и приема монашество. Там към 535-547 г. съставя своето съчинение "Християнска топография", Χριστιανική τοπογραφία, в 12 глави (CPG 7468).

Византийски епископ и химнограф. Роден в бедно семейство, след като станал сирак, е осиновен и отгледан от бащата на Йоан Дамаскин Сергий Мансур. Двамата с Йоан Дамаскин са обучавани от йеромонаха Козма Сицилийски. Заедно и постъпват в манастира „Св. Сава Освещени” до Йерусалим. През 734/735 г. или 743 г. е издигнат до епископската катедра на Маюма край Газа. Последовател е на иконопочитанието. Паметта му се отбелязва на 12 октомври.

Византийски хронист, митрополит на Навпакт. Живее и твори по времето на император Мауил I Комнин (1143 - 1180). Автор е на различни поетични и прозаични съчинения, много от които още не са проучени и/или издадени, а и не малка част са загубени. Най-главното и известното му произведение  е неговата стихотворна хроника, позната като "Манасиева летопис" (Σύνοψις ἰστορική) в 6733 стиха с петнадесетстъпен ямб. Произведението започва със сътворението на света и завършва с времето на възцаряване на император Алексий I Комнин (1081-1118) и има подчертано поучителен характер.

Л

Много малко е известно за византийския писател Леонтий, епископ на гр. Неаполис (дн. Лимасол) на о-в Кипър. Той твори през VII век, най-вероятно около 640г. Предполага се, че е роден през първите десетилетия на века и че умира по времето на управлението на император Констанс II (641 - 668). Допуска се също така, че това е същият Леонтий Неаполски, за когото е засвидетелствано, че е присъствал на Латеранския събор в Рим през 649г.

М

Византийски подвижник, борец за Православие. Роден  в семейството на константинополски аристократ. Получава отлично образование, включващо граматика, риторика и философия. Известно е, че служи като пръв секретар  при император Ираклий (575 - 11 февруари 641), днес поставяно под съмнение. Заради опитите на правителството да се наложи монотелитството, Максим се оттегля от Константинопол и се подстригва за монах. В началото живее в манастир в Мала Азия, но го напуска и него, за да се приеме участие в борбата с ереста.