Вие сте тук

Проложно житие на св. Михаил Воин

Details

Текст

Проложното житие на св. Михаил Воин възниква през XIII в. в книжовен център в Търново. Повод за неговата поява е пренасянето на мощите на светеца от цар Калоян от Потука в българската столица в 1205 г. Култът към свети Михаил Воин е органична част от създадения през XIII и XIV в. в Търновската книжовна школа агиологически комплекс от проложни жития, служби и похвални слова за т. нар. търновски кръг български светци − св. Петка Епиватска (Търновска), св. Иван Рилски, св. Иларион Мъгленски, търновския патриарх Йоаким и др. (Кожухаров 1987: 213−215) По тип святост принадлежи към светците-воини, типологически свързани с известната в световната фолклорна и литературна традиция тема за чудесата на светеца със змея (напр. св. Георги Победоносец) (Георгиева-Гагова 1993: 55−63). Историческите извори съдържат оскъдни данни за св. Михаил. Живял е по времето на имп. Михаил IV Пафлагон (1034−1041). Бил е военачалник на дружина свободни войници на страната на византийците срещу арабите. По пътя към родината си влиза в единоборство със змея, похитил девойка и я предава на родителите й. По-късно светецът стига до родното си място и там умира. Цар Калоян пренася мощите му в престолната патриаршеска църква в Търново. За св. Михаил Воин има написана служба през XIII в., св. Евтимий Търновски съставя за него похвално слово (XIV в.). Житието е разпространено в ръкописната традиция на Източното православие от XIV до края на XVII в. и се среща в много български, сръбски, руски и молдовлахийски преписи. Единствените досега открити проложни стихове за светеца се намират в Стишен пролог за септември – февруари от XVII в. (рък. РРIV9, под 22 ноември, л. 103а) в Библиотеката на Матица Сръбска в Нови Сад (Томова 2003: 246−260).

Култът към св. Михаил Воин е проучван от литературоведски, исторически, фолклористичен и изкуствоведски аспект (Филарет Черниговски 1859: 153-154), (Гилфердинг 1868: 49-50) и А. Веселовски (1883). Подчертан принос за проучването на литературната история на житието имат българските медиевисти Й. Иванов, Б. Ст. Ангелов, Ст. Кожухаров, В. Гюзелев, Кл. Иванова, Г. Петков, Б. Николова, Н. Гагова, Е. Гергова, В. Грудков, Д. Чешмеджиев, А. Турилов и други.

Глосарий
стб.: 
Въ тъ(ж)де дн͠ь успенїе ст͠го и праведнаго Михаила (22. 11)
бълг.: 
Успение на светия и праведния Михаил
англ.: 
St. Michael the Warrior's vita
рус.: 
Успение святого и праведного Михаила
Преводи
Литература

Михаил Воин в агиографията на XIII и XIV в.

Грудков, В., авт . 1994. Михаил Воин в агиографията на XIII и XIV в. . В , Търновска книжовна школа, vol. 5, 180−185. (Търновска Книжовна Школа). София: УИ "Св. Климент Охридски".

Житие на Михаил Воин от Потука

Иванова, Климентина, авт . 2003. Житие на Михаил Воин от Потука. В , Старобългарска литература. Енциклопедичен речник, 161-162. (Старобългарска Литература. Енциклопедичен Речник). Велико Търново: Абагар.

Две български агиографски легенди за Михаил Воин

Николова, Б., авт . 1977. Две български агиографски легенди за Михаил Воин. В , Първа национална конференция на младите български историци, 153-165. (Първа Национална Конференция На Младите Български Историци). София.

Проложното житие на свети Михаил Воин (Предварителни текстологически наблюдения)

Томова, Елена, авт . 2005. Проложното житие на свети Михаил Воин (Предварителни текстологически наблюдения). Старобългарска литература. Филологически изследвания в чест на Климентина Иванова за нейната 65-годишнина 33-34. (Старобългарска Литература. Филологически Изследвания В Чест На Климентина Иванова За Нейната 65-Годишнина). 209−220.

Няколко бележки към Проложното житие на Михаил Воин

Чешмеджиев, Димо, авт . 2001. Няколко бележки към Проложното житие на Михаил Воин. В , В памет на Петър Динеков. Традиция. Приемственост. Новаторство, 193−198. (В Памет На Петър Динеков. Традиция. Приемственост. Новаторство). София: БАН.
Издания
Автор: 
Елена Томова