Византийски книжовник, химнограф. Произхожда от богато семейство. Около 815 г. след като о. Сицилия е нападнат от араби, цялото семейство на Йосиф бяга на п-в Пелопонес, откъдето по-късно той отива в Солун и постъпва в манастир. Вероятно около 826-827 г. заради строгия си подвижнически живот привлича вниманието на цялото манастирско братство и е ръкоположен в презвитерски сан от Солунския архиепископ. В манастира Йосиф среща Григорий Декаполит, който се превръща в негов наставник. Двамата заминават за Констатнинопол във времето на конфликта между иконоборци и иконопочитатели. Пристигат през управлението на имп. Михаил II (+ 829), при когото заточените иконопочитатели са върнати в града и периодът за Църквата е спокоен, въпреки че имп. Михаил II е привърженик на иконоборците. Следващият император – Теофил (+842), ученик на иконобореца патриарх Йоан Граматик, подложил иконопочитателите на репресии. По това време (832 г.) Йосиф Песнописец е изпратен в Рим като посланик при папата в защита на иконопочитанието, но по пътя е пленен от арабски пирати, наети от правителството, и хвърлен в затвор на о. Крит, където прекарва до смъртта на имп. Теофил. Според житийните данни за него, Йосиф получава песнотворчески дар след завръщането си от заточението на о. Крит и става известен с песнопенията си около 850 г.
След смъртта на покровителя си Григорий Декаполит, когото не заварва жив при завръщането си от заточение, Йосиф се сближава с патриарх Игнатий (847-857, 867-877). През 857 г. патриарх Игнатий е изпратен на заточение на Херсон (днешен Крим) заради отказа му да даде причастие на кесаря Варда. С него е заточен и Йосиф. Когато на власт идва имп. Василий Македониянин, низвергва Фотий и връща от заточение предишният патриарх, а с него и Йосиф. След завръщането си от Херсон, Йосиф получава званието скевофилакс на Великата църква, т.е. пазител на свещените съсъди в „Св. София”. Периодът след завръщането от Херсон е най-продуктивният в творчеството му. През втория период на патриаршестване на Фотий (858-867) Йосиф остава в Константинопол. За година на смъртта му е приета 886 г. Паметта му се отбелязва на деня на кончината му 3 април (или на 4 април).
Химнографските му произведения включват както канони в Минея и Октоиха за службите от неподвижния цикъл, така и за подвижния в Постния и Цветния Триод. Характерна особеност на Йосифовите произведения е вплитането на името на автора в акростих в IX или в VIII и IX песен, макар да има и неакростихови канони и с фразов акростих, а също и такива с прост акростих, за които е установено, че са писани след смъртта му и/или се отнасят за руски светци, които не са били чествани в Константинопол. Творчеството му е огромно. Поради многото канони, носещи името „Йосиф” има разногласия колко личности всъщност са творили под това име. Някои изследователи смятат, че е написал над 1000 канона. Пише предимно на IV и VIII глас, като плодовитостта му се обяснява с това, че използва готови образци за каноните си. Неговото авторство е установено и за кондаци, стихири и седални. Произведенията му намират разпространение в България още през IX-X в. чрез превода на Октоиха, Минея и Триода. Старобългарски преписи на негови канони се намират в най-ранните запазени минеи, Новогородските минеи от XI в. и в Шафариковия триод от XII-XIII в.
