Еднострофичен химнографски жанр, хвалебствено самоподобно песнопение (т.е. притежава своя собствена мелодия, незаета от осмогласието), а в по-късно време – подобно песнопение. Изпълнява се на утринната непосредствено след канона. Светилният (ексапостиларият) обикновено се придружава от богородичен със същата ритмо-мелодическа структура. Докато във византийските ръкописи с наименованието φωταγωγικόν (светилен)се обозначават великопостните, а с ἐξαποστειλάριον (ексапостиларий)– останалите песнопения от този жанр, в славянската ръкописна практика и двете значения се предават предимно с наименованието свѣтильнъ/-на/-но. Произходът на названията е въпрос на тълкуване. Наименованието светилен се обяснява или със светлинната образност (и нейния богословски смисъл), особено характерна за великопостните делнични светилни, или с това, че според древната практика светилният се е изпълнявал на разсъмване. Наименованието ексапостиларий (от гр. ἐξαποστέλλω ‘изпращам’) се свързва с финалното място на песнопението след канона или с темите, разгърнати в ексапостилариите,за изпращането на: а) Божията светлина върху хората; б) Светия Дух върху Апостолите; в) Апостолите да проповядват сред народите, а също и с излизането (изпращането) на певеца в средата на храма, както се е изпълнявало песнопението в древността.