Заглавие: Законъ сѹдный людьмъ
Начало: Прежде всѧкоѩ правды достоино ѥсть о Би҃и правдѣ г҃лати.
You are here
Articles
З
Заглавие: Закони земледѣлні ѿ Оустіановы(х) книгъ. ѡ земледѣлцѣ(х)
Начало: Достоить земледѣльцю, дѣлающю свою нивоу, быти праведноу и не въсхыщати бразноу ближнѧго своего.
К
Канон на IV гл., включен в Минея, изпълняван на 6 септември на празника за Чудото на архангел Михаил в Хоня (Хонай, Хонас – град в Мала Азия, във Фригия, наричан в Античността Колоса или Коласия, днес в пределите на Турция). Събитията, отнасящи се до това Чудо, са свързани с лековит извор, пазен от архангела. Според легендата езичниците се опитват да унищожат аязмото.
Лондонското евангелие (Лондон, Британска библиотека, Add. MS. 39627) е луксозен ръкопис, създаден по заръка на цар Иван Александър (1331-1371). Съдържа множество миниатюри, илюстриращи евангелския разказ, както и портрети на царското семейство. Основната бележка на калиграфа, монах Симеон, е изписана с уставното писмо на основния текст и е поместена в края на ръкописа, на л. 274-275.
Вторична приписка с летописен характер. Намира се в ръкописен осмогласник от ХІV в., дело на неизвестен книжовник, който се съхранява в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” в София под инв. № 180 (313). Летописът се състои от пет бележки, изписани от една ръка. Те се намират на последния хартиен лист, залепен от вътрешната страна на задната корица на ръкописа. Почеркът на бележките е характерен за ХVІІ в. Вероятно листът е добавен към ръкописа при второто му подвързване през 1652 г. Предполага се, че летописните бележки са късен препис на по-рано съставен исторически текст.
л
Под сигнатура № 407 (332) в Народна библиотека „Св.Св. Кирил и Методий“ се пазят 9 листа от лековник, формат 4°. Б. Цонев датира паметника от ХVIII в.[1] По-късна датировка - ХIX в. - предлага издателят на текста – Е. Спространов.[2] Смята се, че фрагментът е копие на най-стария запазен южнославянски лековник. Основания за това дава приписка в края на сбирката, л. 9а: хемъ ѿкае таѧ книга гдинъ(!) - 100-70-9.
Л
Кратка хроника от ХVІ в., препис от български книжовник на сръбско съчинение. Намира се в Беляковския сборник от втората половина на ХVІ в., открит в с. Беляково, Търновско, който се съхранява в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” в София, № 309. Изписан е със среден полуустав, ресавски непоследователен правопис. Летописното съчинение заема л. 93б–95б, 165–168б. Повествованието в него започва от Сътворението и достига до 1696 г., като последната бележка е добавена по-късно от друга ръка.
Кратка хроника от ХVІ в., преписана от българския книжовник Висарион Дебърски, следвайки сръбско летописно съчинение. Запазена в препис в ръкопис № 49 от сбирката на манастира “Св. Никола” (Николяц) край гр. Бело поле в Черна гора, известен в науката като Николашки или Белополски сборник, датиран към 1556 г. Ръкописът е изписан с полуустав, ресавски правопис. Летописното съчинение заема л. 333–338. Близост с текста се установява с препис в ръкопис № 132 от сбирката на Държавната библиотека “А. М. Горки” в Одеса (Украйна), ХVІ в.
Кратка хроника от ХVІ в., преписана от български книжовник по сръбско съчинение. Поместена е в сборник със смесено съдържание от ХVІ в., който се съхранява в от сбирката на Държавната библиотека “А. М. Горки” в Одеса (Украйна), № 415.
Откъс от кратка хроника, публикувана през 1866 г. от Стефан Захариев в сп. „Гайда”. В изданието текстът не е предаден по оригинала, а е с осъвременен правопис. Повторно кратката хроника публикува Боню Ст. Ангелов, като прави опит да възстанови оригиналната ортография. Ангелов нарича текста „Захариев летопис” по името на откривателя му. Повечето изследователи приемат автентичността на съчинението, но има и мнения, че е фалшификат. Текстът съдържа 16 летописни бележки, подредени в неправилен хронологичен ред, които обхващат периода от превземането на Галиполи до 1513 г.
- « първа
- ‹ предишна
- …
- 3
- 4
- 5
- …
- следваща ›
- последна »