Повест за Акир Премъдри (нататък ПАП) е древен арамейски текст, изграден от две части – повествователна и гномическа. Първата част съдържа историята за асирийския съветник и мъдрец Акир (Ахикар), а втората – мъдри поучения, отправени към неговия осиновен племенник Анадан (Надин). Предполага се, че повествованието произлиза от Месопотамия, а сентенциите, които са с по-старинен произход – от Северна Сирия. Наративът и мъдрословията са съединени в единна форма към края на VІІ или началото на VІ в. пр. Хр., вероятно в Месопотамия.
You are here
Articles
П
Известни са две похвали за Иван-Алексанър. Едната е поместена като послесловие в Лондонското четириевангелие от 1355-1356 г. Съхранява се в Британския музей в Лондон. Съдържанието ѝ е свързано със създаването на ръкописа. Нейн автор е монах Симон, преписвач на ръкописа, вероятно придворен книжовник. Другата похвала за Иван-Александър е поместена като послесловие в Софийския псалтир (песнивец) от 1337 г. (БАН сигн. 2, л 311а-312б). Произведението започва с думите: Прѣначѧлноомоу начѧлꙋ. и безначѧлноѡмоу бе͠ствоу.
Сред оригиналните старобългарски съчинения са известни две Похвали за цар Симеон. Едната от тях е стихотворна, а другата - в проза. Поместени са съответно като предисловие или послесловие в ръкописи предназначени за дворцовата библиотека. Приложената тук Анонимна стихотворна възхвала на цар Симеон е едно от първите стихотворения в българската литература. Поместена е два пъти в Симеоновия сборник (Светославов изборник , запазен днес в преписи, най-ранният от които е от 1073 г.) на л.2 и л. 263-264. Произведението започва с думите: „Великыи въ кнѧꙁихъ кнѧꙁь ст꙯ославъ .
В преводния сборник със слова на Йоан Златоуст, създаден по инициативата на цар Симеон и озаглавен Златоструй (нач. Х в.), е поместена анонимна прозаична „похвала“ за цар Симеон.
Заключителната приписка (колофон) е поместена на последния запазен лист (л. 242) в Бдиснкия сборник, съставен през 1359-1360 г. по поръка на видинската царица Анна, съпруга на цар Иван Срацимир (1352/3-1396).Известният днес ръкопис (№ 408 от Университетската библиотека в гр. Гент, Белгия) по водни знаци се датира към самото начало на 15 в. и вероятно представлява по-късен препис. Може да се предположи, че в него след приписката е имало още един изписан лист, който е бил откъснат – от него е оцелял долният ъгъл, върху който се чете думата „амин“.
Колофон на старобългарския книжовник Тудор Доксов от 907 г. към преписа му на Четирите слова против арианите на Атанасий Александрийски (ок. 295-373), създаден по поръка на княз Симеон. Съдържа данни за времето и мястото на изписване, за историята на превода, както и важни исторически сведения, включително датата на смъртта на княз Борис I Михаил и годината на покръстването на българите, отбелязана според прабългарския календар.
Проложните жития се срещат като самостоятелни творби и включени в структурата на службите за светицата. Засега в науката са известни следните жития за св. Петка Търновска – незапазено до днес житие, написано от неизвестен местен книжовник и унищожено по нареждане на патриарх Николай Музалон (1147–1151 г.) като “недостойно”. Дякон Василик пише ново житие, чийто оригинален текст не е достигнал до нас, но е запазен в български препис от ХІV в., за който се предполага, че е превод на Василиковото житие (Българската литература 1987: 209) – Житие и сказание за чудесата на св.
Проложното житие за св. Гавриил Лесновски е оригинално старобългарско произведение. Днес е запазено в два преписа на Простия пролог, с произход от Лесновския манастир, датирани от ХІV в. – Станиславовия пролог от 1330 г. (САНУ 53) и Ковачевичевия пролог (НБС 705). Съществувал е още един препис в пролог с идентично съдържание от старата сбирка на НББ, Рс. 27, изгорял през 1941 г. (вж. Велев 1996: 67).
Проложното житие на св. Михаил Воин възниква през XIII в. в книжовен център в Търново. Повод за неговата поява е пренасянето на мощите на светеца от цар Калоян от Потука в българската столица в 1205 г. Култът към свети Михаил Воин е органична част от създадения през XIII и XIV в. в Търновската книжовна школа агиологически комплекс от проложни жития, служби и похвални слова за т. нар. търновски кръг български светци − св. Петка Епиватска (Търновска), св. Иван Рилски, св. Иларион Мъгленски, търновския патриарх Йоаким и др.
п
Вторична приписка с историческо съдържание. Намира се в т. нар. Панагюрски сборник от ХVІ в., съхраняван в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” в София под инв. № 433. Бележката е разположена в долните полета на листове от 1а до 33б, по един ред на всяка страница. Датирана е към 1690 г. Неин автор е поп Петър от с. Мирково, Пирдопско. Бележката му е важен извор за събитията от края на ХVІІ в. Приписката дава сведения за войната между Османската и Хабсбургската империя от 1683-1699 г., която приключва с т. нар. Карловацки договор от 26 януари 1699 г.
- « първа
- ‹ предишна
- …
- 6
- 7
- 8
- …
- следваща ›
- последна »