Заключителна строфа, която се прибавя в края на всяка песен или на някои от песните на канона. Катавасията е ирмос, употребен с различна богослужебна функция. Ирмосът като първа и катавасията като последна строфа при изпълнението на песента създават начално-финална рамка, която осигурява смисловата връзка със съответната библейска песен, тъй като ирмосите са поетически преразкази на библейските песни. Изборът на катавасии при богослужебното изпълнение на даден канон се диктува от определени уставни правила в зависимост от това в какъв период от църковната година се пада съответният празник, дали службата е неделна или делнична и т. н. На големи празници и в неделя катавасии се прибавят към всички песни, а в делничните дни – само към трета, шеста, осма и девета песен. В някои случаи като заключителна строфа се повтаря ирмосът на песента, а при съчетаването на няколко канона в една служба – ирмосът на канона, който се изпълнява последен. Както през Средновековието, така и днес катавасиите се изпяват, а не се четат. Наименованието на строфата произлиза от гръцкия глагол καταβαίνω ‘слизам’ и е свързано с начина ѝ на изпълнение в древност, когато двата клироса (т. е. двете части на хора) са слизали от двете страни на храма в неговата средна част, където са изпявали катавасията заедно.
Пример