Сборник с медицински и фармакологични рецепти, полезни съвети за бита, заклинания и магически формули с лечебна цел и др. Оригинални и преводни предписания за терапия за определени заболявания са познати в славянските ръкописи от дълбока древност. Най-ранният препис на медицински рецепти е глаголически и датира от ХІІ в. - в ръкопис от манастира "Св. Екатерина на Синай (№ 3/N, Псалтир на Димитър Олтарник). Няма гръцки паралел; включва съвети за лекуване на оток, тежест в стомаха, ухапване от бясно куче или вълк, запек, инфектирана рана, счупен или навехнат крак, кашлица, простуда. Използват се изцяло природни средства: отвари от билки, мед, настойка от дрожди, компреси от листа на растения, мехлеми от животинска мазнина и др. Друго съчинение под заглавие "Медицинско изкуство за всякакъв случай" е превод от византийски първообраз; достигнало е до нас в сръбски ръкопис от ХІV-ХV в. от манастира Хилендар (№ 126). Част от лекарствата в текста имат източен произход. Съветите за здравословно хранене представляват кратки каталози с указания какво да се яде през различни сезони и месеци. Свързват се с разясненията на Клавдий Гален (ок. 130) и с учението на Хипократ (ок. 460 пр.н.е. - 357 пр.н.е.) за четирите течности, които преобладават в човешкото тяло. Разпрастраняват се трактати за развитието на ембриона в тялото на майката, както и за диагностициране на болестите спрямо кръвта и урината. От ХVІІ в. нататък са запазени цялостни сборници с рецепти, наречени сред южните славяни "лекаруши", "лековници", а в руската традиция - "зелейници". Макар че продължават да се преписват до ХХ в. (ХVІІІ и ХІХ в. на новобългарски език), те са свързани със Средновековието. Съпоставени с други по-ранни кодекси (напр. Ходошкия медицински кодекс от ХV в.) по-късните ръкописи показват както връзка с Античността, така и развитието на медицинските знания в по-ново време. От тях могат да се почерпят исторически сведения за разпространието на болести, за лечението и за лечителите. Те са конгломерат от емпиричен опит и вяра в изцелението, от магия и практическо знание. За дозировката на лекарствата са обозначени мерни единици, кодирани понякога в тайнопис - така фармакопеите са били достъпни само за вещи лечители.