повест

Прозаически литературен небогослужебен жанр, за който е характерен разгърнатият наратив. Названието произлиза от стб. повѣдѣти ‘да разкажа, да съобщя’и може да означава ‘повествование, разказ, предание, съобщение’. Думата се среща още в най-ранните старобългарски глаголически и кирилски паметници от X–XI в. Асеманиево, Зографско и Мариинско евангелие, Синайски евхологий и др. В старите славянски литератури с „повест“ се означават главно съчинения със светски характер – хроники, исторически разкази и „белетристични“ творби, но понякога се среща и в заглавията на жития, разкази за чудеса и за пренасяне на мощи. Сред най-популярните съчинения, известни като повести, са „Повест за кръстното дърво“ от поп Йеремия, „Повест за превземането на Цариград“, „Троянска притча“, „Варлаам и Йоасаф“, „Рилска повест“  и др.