Старобългарски преводен литературен паметник, създаден по поръка на цар Симеон (893-927). Възникнал най-вероятно между 913 и 927 г. Не е изяснен първоначалният състав на Златоструя, защото не е запазен цялостно в нито един от достигналите до нас преписи. Съставът му е формиран от взаимно допълващи се и потвърждаващи се свидетелства, извадени от хомилетични сбирки, които го цитират. Характерът на творбите е нравствено-назидателен и са предназначени за индивидуално четене. Познати са няколко редакции, с различна подредба и състав. Пълната или пространната редакция се разделя на две разклонения в зависимост от своя състав – едното съдържа общо 45 слова, а другото – 138. Първото разклонение е засвидетелствано в девет кодекса: Хилендарски манастир, Атон, № 382, първа третина на ХIV в., 257 л.; БАН–Вилнюс, Литва, F. 19, № 238, първа четвърт на XVI в., 283 л.; БАН–Вилнюс, Литва, F. 19, № 239, първа четвърт на XVI в., 274 л.; БАН–Санкт-Петербург, Русия, № 33.2.12, последна четвърт на ХV в., 284 л.; ГИМ–Москва, Русия, сбирка на Чудовия манастир, № 214, XV в., 228 л.; Държавна научна библиотека–Харков, Украйна, № 123, първа половина на XVI в., 280 л.; НБ–Варшава, Полша, BOZ. 91, трета четвърт на XV в., 582 л.; РГБ–Москва, Музейна сбирка, ф. 178, № 9116, 1659 г., 513 л.; РНБ–Санкт-Петербург, Русия, F.I.219, ХVI в., 426 л. Тази сбирка има три структурни компонента, които са таблица на съдържанието, предисловие, и приписани на Златоуст хомилии последователна подредба, номерирани в полето на ръкописа. Единственият запазен на Балканите кодекс е № 382 със сръбски правопис от XIV в., създаден на Хилендарския манастир на Света гора. Южнославянският ръкопис е компилация от произведения, извлечени от Златоструя (словата от 5 до 37), Симеоновия изборник и флорилегий с компилативен характер от X в. Българският протограф личи от езиковите особености и състава на ръкописите. Пълна редакция на Златоструя, допълнена до 138 слова се съдържа в двадесет и пет ръкописа, който са малко по-късни от тази с 45 слова. Тя е запазена предимно на руска почва в ръкописи след XV в. Отново в нея се пази съдържание, предисловие, като съставът й са включени творби предимно на Йоан Златоуст и Псевдо-Златоустови слова; няколко творби са с неустановен произход спрямо гръцката традиция, а девет хомилии, са славянски компилации от вече преведени извлечения от Златоустови творби, текстове на Севериан Гавалски, Йоан Постник и други автори и 29 еклоги, считани за произведения на Теодот Дафнопат. Съдържа и десет оригинални български произведения, приписани на Йоан Златоуст - Слово на Йоан Златоуст за Света Троица, и за творението, и за съда, Слово на Йоан Златоуст за Божието творение, и за смъртната кончина, и за покаянието, Слово на Йоан Златоуст за засухата и за Божиите наказания, Слово на Йоан Златоуст за двуженците и прелюбодейците смятани за дело на Климент Охридски, също и една редакция на слово на черноризец Петър, която е Поучението за спасението на душата. Творбите с установен византийски образец са до слово 45, а след това са еклогите, компилациите от Златоустови ексцерпти и поученията с неоткрит гръцки оригинал. Единственият и най-ранен запазен южнославянски ръкопис, съдържащ пълната редакция, е № 382 от Хилендарския манастир на Атон от първата третина на XIV в. Запазени са и фрагменти от руски преписи на пространната редакция в сбирките на Регионалния исторически музей, Кюстендил и Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ при Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (Suppl. D. Slavo 24, съдържащ 12 листа и Suppl. D. Slavo 28, съдържащ 46 листа). Подробното заглавие на антологията е запазено само в предисловието на версиите на пълните редакция – Прилогь самаѥго христолюбиваѥго цѣсаріа сѵмеона (Пролог на самия христолюбив цар Симеон). В пролога се казва още, че цар Симеон сам е съставил на сборника като е подбрал слова от всички книга на Йоан Златоуст, събрал ги е в един сборник и го е нарекъл Златоструй – иꙁбравь вьсѧ словеса. ѿ всѣⷯ его кьнигь. вь сиѧ едины сьложи кьнигы. ѧже проꙁь[ва] ꙁлатострꙋѧѧ. В науката е установено мнението, че цар Симеон не е съставителят на сборника, а е инициатор за създаването му. Кратката редакция е запазена само в руски преписи и съдържа 81 слова като най-ранният ръкопис е от XII в. като 14 от тях ги няма в пълната редакция; 5 са компилация от преводи на няколко по-дълги слова от пространната. В някои преписи на кратката има апендикс с още 40 слова от различни автори. Разликата между двете редакции не е само в обема на включените произведения, но и в особеностите на текста. В пълната редакция текстовете стоят по-близо до гръцките оригинали, докато в кратката има отчетлива редакторска намеса, която отдалечава произведенията от византийските образци. Пространната редакция не отразява пълно Симеоновия Златоустов свод, а кратката не е съкратена нейна версия, а независима хомилетична антология. Двете редакции независимо една от друга отразяват недостигнала до нас първоначална Златоустова колекция. Други колекции, съхранени в отделни са три сръбски по произход ръкописа - № 386 и № 382 от Хилендарския манастир на Атон и № 115-бум от сбирката на Воскресенско-Йерусалимския манастир, съхранявана в ГИМ-Москва. Някои изследователи определят хилендарския ръкопис като трета редакция или още хилендарска редакция, а други за вторична, късна редакция или за версия на кратката. Тя се състои от 61 слова. Съдържанието е много близко до кратката редакция с апендикса и още седем слова от пространната. В трите редакции има 36 общи слова. Златоструят в ръкопис № 115-бум от сбирката на Воскресенско-Йерусалимския манастир се смята за четвърта редакция. Най-ранният препис на кратката колекция или на нейна версия е фрагмент от ръкопис от XI в., съдържащ редакция на 132 слова известен като Златоструй на Бичков – Санкт -Петербург, Q.п.I.74. Предстоят проучвания на други колекции от Златоустови хомилетични сборници като № 45 от Зоналната научна библиотека към Саратовския държавен университет, № 8190 от Музейната сбирка, която е в РГБ-Москва, № 1280 от сбирката на В. М. Ундолски пак от РГБ-Москва и др. Откъслеци от Златоструя има в Ягичевия Златоуст, в Княжеския изборник (Изборник от 1076), в хомилетични сбирки за постния цикъл от типа на Михановичевия хомилиар, в Троицкия сборник, в Тълковната палея, в Пролога, в колекциите Златоуст и Измарагд, в южнославянски сборници от XIV в. като например Бдинския сборник и ръкописи № 1037 и 1039 от НБКМ-София. Към състава на Златоструя са се добавяли различни произведения в зависимост от нуждите на времето като полемики против богомилите или Слово за злите жени, който са самовластни, езичници и богоборци. Части от паметника попадат и в различни по тип състави, което е показателно за широкото му разпространение в славянските литератури. Същестува предположение, че в съставянето на сборника е участвал Йоан Екзарх. Антологията Златоструй няма аналогичен еквивалент във византийската литература. Тя е ексцерпция от огромен масив от Златоустови творби като преводачите са подхождали към тях по три начина – превеждали са ги напълно, превеждали са части от текст, извличали са отделни пасажи. Пълен превод се е прилагал към хомилиите, който не са обвързани със серии, а другите два подхода – най-вече към адаптирането на Златоустовите поучения върху новозаветните Послания на апостолите. Най-вероятно антологията е нараствала постоянно и нейната функция е била да бъде ползвана като „изборник“, от който да се черпи за създаването на нови книги. Смята се, че до втората четвърт на Х в. сбирката наброявала около 150 текста, които не са се запазили до днес. Поради мащабността на влиянието и употребата на Златоструя някои автори го определят като „проект“. Чрез изучаването му се откриват принципите за съставяне на сборници от периода на ранния десети век и механизмите на възприемане на византийския книжовен модел в България.
