Агиографско произведение, една от най-популярните творби, свързани със св. Георги. То е възникнало на гръцки език като анонимен текст не много преди ХІІ в., откогато е най-ранният му запазен препис (Cod. Angelicus 46 (С. 4. 1.)). Преведено е на множество езици във всички християнски литератури, където се разпространява в десетки редакции и версии. В южнославянските литератури се среща в две редакции, едната от които е основна, а втората, разпространена главно в дамаскините, има вероятно руски произход. Двете редакции са независими преводи на различни гръцки версии на Чудото. В Туманския сборник от ХVІ в. е засвидетелствана трета, контаминирана редакция, в която са използвани елементи от първите две редакции и от други източници, в това число и фолклорни. Основната редакция е преведена два пъти в южнославянските литератури. Първият превод е запазен в 5 преписа, най-старият от които е от третата четвърт на ХIII в. и е поместен в Драголовия сборник. Вторият превод е запазен изцяло в Германовия сборник от 1359 г. и фрагментарно в друг ръкопис от ХVІ в.
В края на ХVI в. Чудото за змея се помества в архаичните дамаскини, а по-късно три негови различни редакции се включват в състава на новобългарските дамаскини. Дамаскинският разказ оказва огромно влияние върху иконографията на светеца, както и върху традиционния фолклор, където персонажът на св. Георги замества в редица приказни и песенни варианти юнака, победител на ламята.
