Епископ Иларион е роден през XII в. в земите на днешна Македония. Според сведенията за неговата дейност, той живее по времето на византийския император Мануил Комнин (1143–1180), чието име се споменава в текста на Житието във връзка с делото му. Бъдещият епископ на Мъглен постъпва в ранна възраст в манастир близо до Охрид. Издигайки се до поста игумен на манастира, Иларион се утвърждава като духовен водач и църковен администратор и е ръкоположен за епископ на Мъглен от архиепископ Евстатий, за когото в Житието, както и в източниците, има съвсем оскъдни сведения. Поемайки грижата за своята епархия, Иларион води борба срещу ширещите се еретически вярвания на манихеи, арменци и богомили, която била толкова успешна, че е ознаменувана с построяването на манастира „Св. Апостоли”. След смъртта на епископ Иларион, неговият ученик Петър (за когото няма никакви други сведения) заема катедрата на Мъглен. Предполага се, че култът към Мъгленския епископ е възникнал на местна почва скоро след смъртта му. В науката съществува непотвърдена хипотеза (Ангелов 1969: 51-52; 410-413), според която именно ученикът на Иларион, Петър е написал на гръцки език житие на светеца.
Според сведенията от Житието цар Калоян (1197–1207) след превземането на Мъглен е пренесъл мощите на епископ Иларион в Търново. Вероятно по това време възниква проложният разказ за пренасянето на мощите на Иларион Мъгленски в българската столица, който е включен в Стишния пролог и по-късно е използван от патриарх Евтимий при написването на Пространното житие. Проложният разказ за пренасянето на мощите на светеца е познат в две редакции – едната е издадена от Й. Иванов (Иванов 1931: 419-420) по непознат за науката единствен препис в ръкопис, датиран от Л. Каравелов от ХІІІ в. и публикуван за пръв път в неговия сборник „Сокол“ през 1876 г..; втората редакция на разказа е позната от състава на Стишния пролог, в неговия търновски превод.
През XIV в. патриарх Евтимий Търновски пише Пространно житие на Мъгленския светец, което се включва в различни по жанр български, сръбски и руски сборници, включително до XVIII в. Като извори за написването на Пространното житие на еп. Иларион Мъгленски патриарх Евтимий използва Проложния разказ за пренасянето на мощите на светеща, Житието на Теодосий Велики, евентуално и Житието на Теодосий Търновски, съчинението на Евтимий Зигавин „Паноплия догматика”, откъдето преработва пасажите, свързани с диспутите на епископа на Мъглен с манихеи, богомили и арменци. Текстът на това Евтимиево житие е познат в две редакции. Най-архаичният препис на Житието в Зографския сборник принадлежи към първата, най-старинна негова редакция. Втората редакция на Житието на еп. Иларион Мъгленски възниква късно, едва в началото на ХVІ в. в Русия; нейна особеност е силното редуциране на агиографския елемент за сметка на полемичните откъси, съдържащи диспутите на епископа на Мъглен с манихеи и арменци. Предполага се, че тази съкратена руска редакция е възникнала при съставянето на Руския Хронограф от 1512 г.; откъси от нея се откриват в Никоновата летопис.Общият брой преписи на Житието в балканските южнославянски литератури е 15 (Иванова 2008: 260-261); най-ранен е преписът в Зографския сборник № 107.
Научно издание на текста на Житието е направено за пръв път от Е. Калужняцки (Kaluzniacki 1901: 27-28) по ръкопис, датиран от 1439 г., със сигнатура РАН 164 (панегирик минеен изборен за септември-юли, новоизводен, 1439 г., търновски правопис, молдавски, копист Гавриил Урик, Яцимирский 1905: 796-797 и Panaitescu 1959: 245-248). Преводът на съвременен български език на Житието на Иларион Мъгленски от патриарх Евтимий, е направен от М. Спасова и К. Иванова по преписа на текста, поместен в Зографския сборник (Зогр 107) (Житиеписни творби, Стара българска литература, 4) и по изданието на Калужняцки (Иванова 1986: 89-108).
Заедно с житията на Петка Търновска и Иван Рилски Житието на Иларион Мъгленски от партирарх Евтимий се включва често в панегирични състави за първите три месеца на годината или за цяла година, под датата 21.10. и се свързва с разпространението на търновските панегирични състави. Един от най-късните, известни на науката южнославянски преписи от Житието на Иларион Мъгленски се открива в панегирик, писан от Даниил Етрополски през 20-те г. на XVII в.
Житието на Иларион Мъгленски от патриарх Евтимий, както и откъси от него (включително такива, които се преработват в нови произведения, често с полемичен характер) се преписват, макар и ограничено в старата руска литература (в панегирици, сборници слова и жития от домакариевски тип) от XV до XVIII в., но текстът не е поместен в Макриевите чети-минеи. Още през 1512 г. откъси от житието са включени в Руския хронограф, а след това – в Никоновата летопис; преработени извлечения от Евтимиевата творба се откриват в антиарменски полемичен цикъл, както и в състава на "Азбуковник" (XVI в.), а също и в Месецослов с проложни жития (Летописен разказ за пренасяна на мощите и извлечение от житието, свързано с пренията с арменците); в "Кирилова книга" (XVIIв.); в ръкописния труд "За двете естества Христови" от XVIII в.(Кенанов 1986: 68). В печатното издание на чети-минеите на Д. Ростовски, т. 1, 1764 г., за 21.10. е поместено Житието на Иларион Велики, но има бележка в края за памет, която се чества на същия ден – пренасянето на мощите на св. Иларион, епископ Мъгленски в града Болгарскиї Терновы. (л. см͠ – обр.) (под бележка за отбелязването на същия ден паметта на св. мъченици Дасий, Гай и Зотик).
