Кратко агиографско произведение, помествано в Простия (нестишен) синаксар (пролог), рядко – в Стишния пролог и в някои минеи след 6-та песен на канона, под дата 11 май. Творбата представя основни моменти от живота на Методий – родния му град Солун, произхода му от видно семейство и имената на родителите му Лъв и Мария, назначението му за славянски княз в ранна възраст, замонашването му в пранината Олимп и участието му заедно с Константин-Кирил в мисията при хазарите, както и редица легендарни сведения – за ръкополагането на Методий за епископ от константинополския патриарх и изпращането му в град Каон, победата му над еретика Замбрий и неговите съмишленици, за чудодейното наказание, което Бог изпратил на хулителите на правата вяра. Методий е представен като мисионер, защитник на православието и борец срещу ересите.
Проложното житие на Методий е известно в многобройни руски преписи, датирани от края на ХІV – началото на ХV в. до ХVІІІ в. и в един-единствен молдовски препис от ХVІ в., повечето от които пазят следи от български оригинал. Възможно е творбата да е написана в края на ХІІ – началото на ХІІІ в. във връзка с попълването на Пролога с български памети. Близостта на съдържанието ѝ с Проложното житие на Константин-Кирил води до предположението, че двете произведения са дело на един и същ автор. Текстът е коментиран многократно в научната литература, но редица проблеми, свързани с него, все още са дискусионни.
