Сирийски химнограф. Предполага се, че е с еврейски произход. Роден е в гр. Емеса, днес Хомс, Сирия. Служил е като дякон в църквата „Св. Възнесение“ в Берит, днес Бейрут, Ливан. След преместването си в Константинопол по време на управлението на император Анастасий І служи в църквите „Св. Богородица Кириотиса“ и „Св. София“. Съществува легенда, че е получил видение от Св. Богородица. Починал в Константинопол. Паметта му се отбелязва на 1 октомври.
Сирийски теолог, химнограф, отец на църквата. Предците му са заемали висши постове в данъчната администрация в Дамаск. Твърде малко е известно за неговата биография. Известно е, че получава добро образование заедно с Козма Маюмски. Вероятно той, също както дядо си и баща си, се е издигнал до висок пост в администрацията по време на управлението на Омейядите – главен логотет. Оттегля се в манастир в Палестина. Предполага се, че е ръкоположен за свещеник.
В южнославянска книжовна традиция биха могли да се определят няколко редакции на службата за преподобната светица:
1. Ранна (преводна) служба с канон за шести глас, с “дойерусалимска” по тип структура.
Заглавие (ориг): Кано(н). гла(с). ѕ͠. ірмо(с). Ꙗко по сохꙋ (sic!) ходівъ⁘
(според изданието на Й. Иванов 1931: 424-431 по преписа в Драгановия миней)
Начало на първа песен, първи тропар:
Византийски книжовник, химнограф. Произхожда от богато семейство. Около 815 г. след като о. Сицилия е нападнат от араби, цялото семейство на Йосиф бяга на п-в Пелопонес, откъдето по-късно той отива в Солун и постъпва в манастир. Вероятно около 826-827 г. заради строгия си подвижнически живот привлича вниманието на цялото манастирско братство и е ръкоположен в презвитерски сан от Солунския архиепископ. В манастира Йосиф среща Григорий Декаполит, който се превръща в негов наставник. Двамата заминават за Констатнинопол във времето на конфликта между иконоборци и иконопочитатели.
Св. Филотея Темнишка е преподобна светица, чиито мощи са пренесени от Византия в Търново през ХІІІ в. от цар Калоян. Тя е почитана като “небесна закрилница” на Второто българско царство, царя и престолния град.
Не са известни химнографски текстове за светицата във византийската литература.
Култът към св. Иван Рилски възниква в Средец, вероятно в края на Х и през ХІ в., но придобива официалност едва през ХІІ в. (Пенкова 2008: 164) с канонизиращите текстове, написани от византийския книжовник и средецки градоначалник Георги Скилица. Известни са различни по жанр цикли, посветени на паметта му, съставени от агиографски и химнографски, оригинални и преводни произведения. След пренасянето на мощите на преподобния отшелник от Средец в престолния град Търново в края на ХII в.
Във византийската книжнина са създадени и множество песнопения в чест на св. Димитър, слави и стихири от различни автори. Каноните, помествани в службата за светеца са многобройни. Най-разпространеният сред тях е канонът за четвърти глас, приписван на Теофан Начертани (ІХ в.). Освен тази творба архимандрит Сергий (1901, 2: 331) посочва още няколко канона, дело на Георги Скилица (ХІІ в.), на Исидор Монах (Мелод) и на други анонимни автори.