Вие сте тук

кондак

Автор: 
Регина Койчева

Йосиф Химнописец

Византийски книжовник, химнограф. Произхожда от богато семейство. Около 815 г. след като о. Сицилия е нападнат от араби, цялото семейство на Йосиф бяга на п-в Пелопонес, откъдето по-късно той отива в Солун и постъпва в манастир. Вероятно около 826-827 г. заради строгия си подвижнически живот привлича вниманието на цялото манастирско братство и е ръкоположен в презвитерски сан от Солунския архиепископ. В манастира Йосиф среща Григорий Декаполит, който се превръща в негов наставник. Двамата заминават за Констатнинопол във времето на конфликта между иконоборци и иконопочитатели.

Служба за св. Димитър Солунски

М(С)ЦА ТО(Г) ВЪ К͠Ѕ. пам(т) великаго трѹса. и ст͠го мч͠нка Дьмитриа.

Служебен миней за октомври от 1096 г. (РГАДА, ф. 381, Син. тип. № 89, лл. 100а –107а)
                             

тро(п). гла(с). г͠. Велика ѡбрѣте въ  бѣдахъ тебе помощьника⁘~

                                          

сѣ(д). гла(с) .д͠. по(д). Възнесыи сѧ на.           

Подвигъ добрыи подвиза сѧ стр͠пце х͠въ вѣрою и м͠чтль обличилъ еси нечьстьѥ

Кондак и икос за св. Петка Търновска

Драганов миней, кр. на ХІІІ – нач. на ХІV в., Зографски манастир № 54. 

ко(д). гла(с) г҃. по(д) Дв҃а дн(с)е прѣ⁘

 Ст҃ѫѫ. вси ꙁастѫпницѫ. сѫщѫѫ. въ бѣдахъ. бл҃гочестно въспоимъ. Параскевии ст҃ѫѫ.

та бо жїтие ѡставльши. нетлѣемо приѫтъ ова вь вѣкы.

сего ради славѫ ѡбрѣте чюдесемъ бл(д)тъ. б҃иемъ велѣниемъ⁘

 ико(с)⁘

 Чюдесемъ источникъ ѿвръꙁе сѧ. прїдѣте почръпѣмь н҃нѣ воды. точѧщи ицѣление.

ибо ñт҃аа точїтъ цѣлⸯбы. едина бо ꙗвишѫ сѧ сиѫ чюдеса прѣславнаа всѣмъ.