От гр. ἀκροστιχίς ‘краестишие’ (от ἄκρος ‘висок; краен’ и στίχος ‘стих’). Скрит текст, съставен от първите букви на всички или някои компоненти (глави, строфи, стихове и под.) от дадено произведение. Акростихът, наричан още краегранесие (стб. краѥгранесиѥ – от краи ‘край, финал’ и грано ‘стих’), е широко разпространен в средновековната поезия и най-вече в химнографията. В старобългарската литература е възприет от византийската. Може да бъде отделна дума, най-често името на автора – напр. КОНСТАНТИН (Предпразничен трипеснец за Успение Богородично от Константин Преславски), фраза (фразов акростих) – напр. КVРИЛА ФИЛОСОФА И БЛАЖЕНА МЕТОДИꙖ ПОѬ “Възпявам Кирил Философ и блажени Методий” (Канон за свв. Кирил и Методий), стихотворение или азбука (азбучен акростих). Някои творби (обикновено канони) имат двоен акростих – богородичните образуват името на автора, а останалите тропари – друг текст. Такова е краегранесието в Канона за св. Йоан Сучавски от Григорий Цамблак.
Най-често старобългарските акростихове са изградени от инициалите на строфите в песнопенията. Известни са обаче и две ранни творби с постихов акростих (т.е. образуван от инициалите на стиховете) – Канон за Рождество Христово от Константин Преславски и анонимен Канон за Петдесетница. Във византийската литература са познати и други видове постихов тайнопис – съставен от всяка средна или всяка последна буква от стих в дадено поетическо произведение (мезостих– от гр. μέσος ‘среден’ и στίχος ‘стих’ и телестих – от гр. τέλος ‘край, завършек’ и στίχος ‘стих’). Химнографските мезо- и телестихове обикновено са азбучни, като буквите могат да бъдат подредени и в обратен ред (т.е. от Α до Ω или от Ω до Α).
Вплитането на краегранесие в една творба е белег за висок стил и техническо майсторство. Най-дългият акростих в историята на средновековните християнски литератури е старобългарски и е открит от Георги Попов – това е стихотворение от 18 стиха, вградено в цикъла великопостни трипеснеци и четирипеснеци, написан от Константин Преславски. Стихотворението е с начало ГРАНЕСА ДОБРА КОНСТАНТИНОВА... ‘Добри Константинови стихове...’ и обхваща инициалите на около 440 тропара, с което тройно надвишава по размер най-обширния акростих във византийската литература, съставен от началните букви на 135 стиха в Канон за Петдесетница от преподобни Йоан Дамаскин. Въпреки че славянските акростихове от IX и началото на Х век са достигнали до нас в кирилски преписи, редица техни езикови особености показват, че първоначално са били написани на глаголица.
Примери:
Еднословен акростих;
Фразов акростих;
Стихотворен акростих.