Вие сте тук

сборник с тълкувания

Автор: 
Анисава Милтенова

Максим Изповедник

Византийски подвижник и книжовник, борец за Православие. Роден  в семейството на константинополски аристократ. Получава отлично образование, включващо граматика, риторика и философия. Известно е, че служи като пръв секретар  при император Ираклий (575 - 11 февруари 641), днес поставяно под съмнение. Заради опитите на правителството да се наложи монотелитството, Максим се оттегля от Константинопол и се подстригва за монах. В началото живее в манастир в Мала Азия, но го напуска и него, за да се приеме участие в борбата с ереста.

Учително евангелие на Константин Преславски, тълкувание върху гл. 4 от Евангелие на Йоан

Препис в ръкопис Син. 262, ГИМ, ХII век. Тихова, М. Старобългарското Учително евангелие на Константин Преславски. С детайлното описание от Елена Уханова на най-стария препис (ГИМ Син. 262). (= Monumenta linguae Slavicae, LVIII), Weiher Verlag, Freiburg i. Br., 2012.

(20ab) ТО(Г)Ж(Д)Е ЗЛА(Т)оустаго. съкаꙁаниѥ. евн͠глиꙗ. ѿ иоана⁘ Братиѥ. х͠ъ и б͠͠ъ нашь г͠леть. Ищѣтє книгъ. ꙗко въ нихъ имате жиꙁнь вѣчьноую. мꙑ же нꙑнѣ иꙁищѣмъ прилѣжьно глоубиноу. И пространьство еванглиꙗ сего. и ꙗко ꙁемлѧ жѧждющи. Приимѣмъ дъжда еван͠гльскааго въ срьдцьихъ нашихъ. чьсо ра-(20cd)ди же еван͠глистъ. испꙑтно о мѣстѣ семь бесѣдоуѥть г͠лѧ. Приде ї͠съ. Въ градъ самариискъ. И прочаꙗ. Да ѥгда оуслꙑшимъ женоу глющю. иꙗковъ о͠ць нашь дасть намъ. кладѧꙁѧ сего. не дивимъ сѧ. То бо мѣсто бѣ. На немь же левги. И сумеонъ и братиꙗ ѥю. ꙁадиноу сестрꙋ свою.