Сборник, съставен от съчинения, тълкуващи и коментиращи текста на Свещеното писание. Коментарите могат да бъдат пространни, посветени само на една старозаветна или новозаветна книга (напр. Тълкувание върху Книга на пророк Даниил на Иполит Римски; сборник с беседи върху Евангелието от св. Григорий Двоеслов и др.) или кратки, под формата на катени, схолии и проповеднически текстове. Сборник с катени е ранният превод на тълкуванията върху пророческите книги, т.нар. Тълковни пророци, възникнал на глаголица. Той е съставен около края на ІХ – началото на Х в. в Преслав и по-късно е пренесен в Русия, където е преписан на кирилица от новгородския книжовник Упир Лихий през 1047 г. Екзегетичният коментар върху старозаветната книга Битие е включен в произведението Шестоднев - беседи върху първите шест дни на Сътворението от Книга Битие от св. Василий Велики, използван в съчинението на Йоан Екзарх Шестоднев. Василий Велики е автор и на коментар върху Книга на пророк Исайя и др. Последовател на Василий Велики е Григорий Нисийски, автор на трактата "За сътворението на човека" и др. Йоан Златоуст е автор на многобройни хомили върху Битие, Псалтир, Книга на пророк Исайя и книгите на Новия завет. Новозаветната книга Откровение на Йоан Богослов е съпроводена с тълкувания на Андрей Кесарийски; преводът е запазен в най-ранен препис от ХІІІ в., руски по произход (Библиотека на Руската академия в Санкт Петербург, сбирка Николски №1). Беседите на Григорий Двоеслов са запазени в най-ранен препис от ХІІІ в., руски по произход (Национална руска библиотека, Санкт Петербург, сбирка Погодин, № 70). Въпросите и отговорите са често използван жанр в тълкуванията и представляват самостоятелни сбирки. Тълкувателни беседи и въпроси и отговори преобладават във флорилегиите - сред най-ранните образци в старобългарската литература е Първият Симеонов сборник (Изборник от 1073 г. ).
