Раннохристиянски писател, екзегет. Роден най-вероятно в източните провинции на Римската империя, за което свидетелстват както неговата класическа образованост, така и елинистичното му възпитание. Смята се, че е бил епископ в гр. Портус Романус (Остия). Автор е на множество и различни по своя характер произведения, голяма част от които са запазени фрагментарно или са известни само по отделни заглавия.
Той набира влияние и популярност в Рим заради множеството си добродетели и ерудираност, освен това е страстен защитник на християнството пред юдеи и езичници и радетел за църковна дисциплина. Патриарх Фотий твърди, че Иполит е ученик на свети Ириней Лионски (130–202) и на св. Климент Александрийски, но това не следва да се възприема буквално. Самият Иполит се нарича “приемник на Апостолите” и участник в благодатта на Светия Дух във Φιλοσοφούμενα. При папа Калист I (212–217 г.) св. Иполит изпада в изолация и бива обвинен в двубожие, заради което се разграничава от Римската църква, защото обвинява папата в отслабване на църковната дисциплина и застава начело на неголяма група ригористически настроени християни. Те го провъзгласяват за епископ на Рим и в този образ става първият в историята на римската църква антипапа. Изглежда, че разколът продължава и се засилва при приемниците на Калист Урбан (223–230 г.) и Понтиан (230–235 г.). През 235 г. св. Иполит и епископ Понтиан са изпратени на заточение на о-в Сардиния от император Максимин I Тракиец, който издава заповед за провеждане на широкомащабно гонение на християни; там те може би се помиряват, в резултат на което първият се отказва от претенции към римската катедра, а другият от епископския престол. Предполага се, че и двамата почиват там, а телата им са пренесени в Рим на 13 август 236 или 237 г. През IV в. Иполит Римски бил вече почитан светец в Рим, но не е известно кога точно и дали е обявен за такъв от клира. Почитан е от Източното православие на 30 януари, а от католическата църква на 22 август.
Сред най-значимите отци на ранната църква няма друг, който да затруднява историци и изследователи толкова много, както Иполит Римски. Въпреки че е за времето си е уважаван и плодовит писател, фактите, отнасящи се до неговия живот, и сведенията за броя и съдържанието на произведенията му са бързо забравени. Историческите сведения за него в творбите на неговите съвременници и писатели от следващите векове са оскъдни.
През 1551 г. в околностите на Рим на Виа Тибуртина е открита мраморна статуя на седнала фигура върху трон, поддържан от лъвски крака, главата и ръцете липсват, но надписите върху гърба и страните на гръцки издават Иполитовата пасхална таблица и непълен списък с негови произведения, което предполага, че статуята изобразява именно Иполит по няколко причини – намерена е на същото място, където се намира гробът му според агиографската традиция и по-късно е почитан, и изобразява висш свещеник и произведенията в по-голямата си част са приписвани на Иполит.
Още в древността въпросът с точния брой и характер на съчиненията му стои неразрешен в цялост, за което допринася и наличието на няколко дейци на църквата и писатели с името Иполит. Евсевий Кесарийски (263–339) и Йероним (347–420) твърдят, че пише коментари върху различни книги на Свещеното писание и Ориген (185–254) е негов последовател. Произведенията му могат да се разделят на няколко типа:
Екзегетика:
1. Тълкувание на Песен на песните (Interpretatio cantici cantorum, CPG 1871), преведено на арменски и грузински, като отделни фрагменти са достигнали до нас на византийски гръцки, арменски, сириийски. Произведението е познато в славянската традиция по три ръкописа (ХV–ХVІ в.). Тези текстове се срещат в поне две различни катени в редица преводи в южнославянската традиция.
2. Слово за Христа и Антихриста (De Christo et Antichristo, CPG 1872), което е едно от най-известните и прочути произведения на св. Иполит, има пространна рецепция през Средновековието и широк ареал на разпространение. Запазено е в преводи на грузински, етиопски, фрагментарно на арменски и сирийски, както и в старобългарски превод, известен по най-ранен руски препис в ръкопис №12, сбирка на Чудовия манастир (ГИМ, Москва), датиран към края на ХІ и началото на ХІІ в..
3. Тълкувание на Книгата на пророк Даниил (Commentarii in Danielem, CPG 1873), което тясно кореспондира и препраща към Словото за Антихриста, популярно произведение и често превеждано на множество езици. Интересна особеност на традицията на текста е, че гръцкият текст е запазен непълно. Старобългарският превод на съчинението и съхранен както във фрагменти, така и пълно в няколко преписа, руски по произход; сред тях най-ранен е отново ръкопис №12, сбирка на Чудовия манастир (ГИМ, Москва). Освен това превод е осъществен и на арменски и на сирийски.
4. Благословии на Исаак и Яков (Benedictiones Isaac et Iacob, CPG 1874), непознато в Източна Европа, но превеждано от народите на Кавказ.
5. Благословии на Моисей (Benedictiones Moysis, CPG 1875), частично запазено само на гръцки.
6. Съчинение за Давид и Голиат (De Dauid et Goliath, CPG 1876), запазено само в грузински превод.
7. Познати са отделни фрагменти на гръцки, но и на арабски, на коментари върху Осмокнижието (In Octateuchum, CPG 1880).
8. Коментари върху Книга Царства, запазени на гръцки и сирийски език (Commentarii in Reges, CPG 1881).
9. Фрагменти върху Псалми, единствено на гръцки (In Psalmos, CPG 1882).
10. Коментари върху Притчи на отделни фрагменти (Commentarii in Prouerbia, CPG 1883).
11. Коментари върху Еклесиаст, отделни части (In Ecclesiasten, CPG 1884).
12. Един фрагмент на Коментар върху началото на книга на пророк Исая (In initium Isaiae, CPG 1885).
13. Сирийски фрагмент на Тълкувание върху пророк Езекиил (In Ezechielen, CPG 1886).
14. Коментар върху Евангелие от Матей запазен на коптски, арабски и гръцки на отделни части (In Mattheum, CPG 1887 et 1888).
15. Коментар върху Евангелие от Йоан, фрагменти (In Iohannem, CPG 1889).
16. Тълкувание върху Апокалипсиса (De Apocalypsi, CPG 1890) – налични са отделни фрагменти на арабски и сирийски, преведено на старобългарски, известно в няколко преписа.
17. Глави срещу Гай или Апология, частично запазено (Capita contra Gaium (Apologia), CPG 1891).
Хронографски и полемика:
1. Коментар за изчислението на Пасха, гръцки и сирийски фрагменти (Commentarium temporum Paschatis, CPG 1892).
2. Хроника, преведена на латински, арменски и грузински (Chronicon, CPG 1896).
3. Синтагма против всички ереси, съчинение, написано най-вероятно по времето на папа Зефирин. Произведението е цитирано с препратки във Φιλοσοφούμενα (1. 20), от Евсевий Кесарийски (Historia Ecclesiae, VI, 22), от Йероним (De viris illustribus, 61) и от патриарх Фотий (Βιβλιοθήκη, 121), запазено на отделни фрагменти (Syntagma contra omnes haereses, CPG 1897).
4. За вселената, известно по фрагменти (De universo, CPG 1898).
5. Φιλοσοφούμενα – Опровержение на всички ереси (Ἔλεγχος или Refutatio omnium haeresium, CPG 1899) – въпросът за автентичността на авторството на Иполит все още е открит, въпреки че произведението му се приписва от Евсевий и Йероним, датира се след 222 г.
6. За възкресението при императрица Мамея на гръцки и сирийски фрагменти (De resurrectione ad Mammaeam imperatricem, CPG 1900).
7. За възкресението и непоквареността, известно по отделен фрагмент (De resurrectione et incoruptibilitate, CPG 1901).
8. Полемично съчинение, известно като Срещу Нет (Contra Noetum, CPG 1902).
Към спорните съчинения се отнасят:
1. Слово за края на света (Oratio de consumatione mundi, CPG 1910) – текст, спорен от гледна точка на авторството, но приписван на Иполит и много популярен в славянската традиция, наличен и в арменски превод.
2. За 12-тe апостоли (Index apostolorum et discipulorum, CPG 1911) популярно сред славяните произведение, най-ранният фрагмент от него е поместен в Първия Симеонов сборник (Изборник от 1073 г.), в който са включени няколко извадки от съчиненията на Иполит Римски, като сред тях е и фрагмент от тълкуванието върху Книга на пророк Даниил (л. 162в-г-163а-б).
Наред с всички тези произведения на Иполит се приписват и няколко хроники, беседи, слова и други тълкувания на пророците.
