You are here

тълкувание

Author: 
Иван И. Илиев

Нил Синайски

Светец, отшелник, автор на аскетически съчинения. Произхожда от знатно семейство. Роден е в Константинопол, където получава много добро образование и по-късно става префект на града. Слушател и ученик на Йоан Златоуст и е проповядвал в Антиохия. Женен е, с две деца. Поради нежелание да води светски живот в столицата на Византия се отправя на отшелническо странстване из Синайската пустиня със семейството си. Живял крайно асктетично и посветил дните си на молитви и писане на нравоучителни творби.

Анастасий Синаит

Светец, известен богослов и църковен деятел, игумен на манастира Св. Екатерина на Синай. За живота му не е известно почти нищо и често е отъждествяван с други отци на църквата с името Анастасий - това са антиохийските патриарси Анастасий I Синаит и Анастасий II Синаит,  както и четирима монаси със същото име, живели през VII-IX в, автори на разнообразни съчинения, предимно кратки дидактични творби. В повечето случаи е трудно да се установи авторството на приписваните му произведения или все още се водят научни дискусии по въпроса.

Максим Изповедник

Византийски подвижник и книжовник, борец за Православие. Роден  в семейството на константинополски аристократ. Получава отлично образование, включващо граматика, риторика и философия. Известно е, че служи като пръв секретар  при император Ираклий (575 - 11 февруари 641), днес поставяно под съмнение. Заради опитите на правителството да се наложи монотелитството, Максим се оттегля от Константинопол и се подстригва за монах. В началото живее в манастир в Мала Азия, но го напуска и него, за да се приеме участие в борбата с ереста.

Григорий Нисийски

Християнски богослов и философ, епископ на град Ниса. За живота му се знае малко, основната информация се добива от многобройните му произведения. Известно е, че е един от по-малките братя на Василий Велики и приятел на Григорий Богослов.

Написание за правата вяра

Като литературно произведение „Написание за правата вяра“ от Константин-Кирил Философ не е някакво изключително явление и не представлява нещо ново в християнската книжнина. Авторът му следва една вековна традиция, широко разпространена в християнския свят от първите векове до ново време. В жанрово отношение „Написанието“ спада към т.нар. вероизповедни формули, символи на вярата, изложения на вярата, които наред със Светото писание и Светото предание стават през вековете норми на вярата. Изложението в „Написанието“ е подчинено на строго определен план.

Кирил Александрийски

Александрийски църковен деец, писател и отец на църквата. Племенник на патриарха на Александрия Теофил. Получава добро образование вероятно в Александрия, а по-късно в Йерусалим. От 18 октомври 412 г. наследява чичо си на патриаршеския престол. Активно се включва в борбата с езичници, юдеи и новианци. Изправя се срещу несторианската ерес. Паметта му се отбелязва на 9 юни и 18 януари.

Йоан Зонара

Византийски историк, тълкувател на канони. По времето на император Алексий I Комнин (1081–1118 г.) е главен съдия и личен секретар на владетеля. След смъртта на императора се от оттегля в манастира Св. Гликерия, на едноименния остров в Мраморно море, където до края на живота си пише книги. Умира вероятно в средата на XII в.

Василий Велики

Раннохристиянски книжовник и църковен деец. Роден в Кесария Кападокийска или Неокесария в провинция Понт-Цезареа. Василий Велики произхожда от знатно и заможно християнско семейство. Двама от братята му Григорий Нисийски и Петър Севастийски са издигнати до епископски сан. Баща му малко преди смъртта е ръкоположен за свещеник. Скоро след това майка му Емилия се присъединява към сестра му Макрина Младата, която е посветила на аскетичен живот. Първоначалното си образование получава в Неоцезареа от баща си Василий.

Слово за Антихриста от Иполит Римски

Книга Данила пророка видѣнїе ипполита е͠ппа папꙑ римска͡(г) тлъкованїе. сказанїе ѡ х͠ѣ и ѡ антихр͠(с)тѣ

Ръкопис № 486 от Волоколамската сбирка, бивша сбирка на Московската Духовна Академия, Руска държавна библиотека, Москва. Л. 1-78б

(1а) КНИГА ДАНIЛА ПРО͠РКА ВИ

дѣнїе ипполита е͠ппа папꙑ римска͡(г) тлъкованїе. сказанїе ѡ х͠ѣ и ѡ антихр͠(с)тѣ

Помꙑслившѫ ти по истѫвомѫ наѹчити͡(с). пре(д)ложенꙑѧ ѿ тебе намъ брате мои люби

Иполит Римски

Раннохристиянски писател, екзегет. Роден най-вероятно в източните провинции на Римската империя, за което свидетелстват както неговата класическа образованост, така и елинистичното му възпитание. Смята се, че е бил епископ в гр. Портус Романус (Остия). Автор е на множество и различни по своя характер произведения, голяма част от които са запазени фрагментарно или са известни само по отделни заглавия.