Творба (грц.: ἀποκάλυψις, от ἀπό и καλύπτω), която разкрива съдбите на света и на човечеството в навечерието и по време на Второто пришествие и Страшния съд. Синоним е на 'разкриване на тайни', 'откровение'. Апокалиптиката е част от християнската есхатология - учението за 'последнита неща' (τὰ ἔσχατα) в историята на човечеството, за смъртта и отвъдния живот, за ада и рая, Второто пришествие на Иисус, възкресението на мъртвите, Страшният съд, изкуплението и спасението. Есхатологични пасажи се откриват на много места в Свещеното писание, както в Стария, така и в Новия завет. Канонична апокалпитична книга е Откровение на Йоан Богослов (последната по ред книга на Новия завет), която съдържа пророчества за всемирната история, започвайки от гоненията срещу християните на римския император Нерон (54-68) до края на света и Страшния съд. Съществуват свидетелства, че тя късно е приета в състава на библейския канон. Например Евсевий Кесарийски (ок. 263-339) я отнася ту към общоприетите новозаветни книги, ту към неистинските "лъжовни" книги; Кирил Йерусалимски (ІV в.) не я включва в канона и др. Възприета е практиката да не се включва в православното богослужение. Откровението се среща като самостоятелна ръкописна книга заедно с тълкувания. Най-ранният славянски превод на този тип текст с тълкувания на Андрей Кесарийски е достигнал до нас в руски препис от ХІІІ в. (Библиотека на Руската академия в Санкт Петербург, сбирка Николски №1). В руската ръкописна традиция са известни редица илюстровани апокалипсиси от ХVІ-ХІХ в., които представляват ценен извор за проучване на средновековното миниатюрно изкуство. Основните идеи, които формират същността на есхатологичната литература и на "пророчествата" през Средновековието, произтичат от християнското схващане за спасението на душата и задгробния живот. Апокрифните апокалипсиси се основават преди всичко на старозаветната апокалиптика ("денят на Яхве", в който Бог окончателно ще възтържествува над своите земни врагове) и на новозаветната книга Откровение на Йоан Богослов. За разлика от каноничните текстове в тях събитията са предадени с много живописни описания и детайли. Най-разпространено от тези съчинения славянските ръкописи е "Сказание на Йоан Богослов за пришествието Господне на земята" (Апокрифен апокалипсис на Йоан Богослов). Изследователите от края на ХІХ и началото на ХХ в. отнасят към апокалипсисите и т.нар. "обавления": "Илиино обавление", "Петрово обавление", "Софонино обавление", "Захарино обавление" и др., които спадат към жанра на виденията - пътешествия из рая и ада, извършени от богоизбрана личност. Отделна група съчинения не могат да се определят като "чисти" апокалипсиси. В преобладаващата част от тях (Сказание Исайево, Видение и Тълкувание на пророк Даниил и др.) в текста ясно се разграничават две части - летописна и апокалиптична, подобно на преводното съчинение Откровение на Псевдо-Методий Патарски. В първата част се говори за редица владетели, които ще управляват в световната история и по-специално в българските земи преди "последните времена" и идването на Антихриста. Във втората апокалиптична част са включени популярната византийска легенда за последния цар, за господството на Антихриста и картината на Второто пришествие. Интерполациите с български произход са вложени в първата летописна част, затова творбите се определят като историко-летописни.
