Основна богослужебна книга в православната църква, която се е използвала от свещенослужителите. Съдържа молитвите за общественото и частното богослужение. В молитвите за общественото богослужение влизат трите литургии – Василиева света литургия, Златоустова света литургия и Литургия на преждеосветените дарове, приписвана на Григорий Двоеслов, а в някои ръкописи, създадени в провинциална среда – на Епифаний Кипърски. Частта за общественото богослужение съдържа и допълнения за венчание на цар, ръкополагане на митропилит и интронизация на патриарх. По-ранна редакция на евхология представлява тази, в началото на която е Василиевата света литургия. По-късните ръкописи започват с Литургията на св. Йоан Златоуст, предназначена за ежедневна употреба. Молитвите за частното богослужение съпровождат шест от седемте църковни тайнства – Кръщение, Миропомазване, Изповед (Покаяние), Маслосвет (Елеосвещение), Свещенство (Ръкополагане), Брак (Венчание). (Седмото – Причастие (Евхаристия) се извършва по време на Литургията). Частното богослужение обхваща и молитви (треби) по различни поводи – за болен, недъгав, жътва, сеитба, садене на лозе и др.
Най-ранният достигнал до нас евхологий, Барберинският (Barb. gr. 336), е гръцки от VIII в. и отразява итало-гръцката традиция. Днес ръкописът се съхранява в библиотеката на Ватикана. Най-ранният запазен старобългарски представител на този тип ръкописи е глаголическият Синайски евхологий (Euchologium sinaiticum) от XI в., основната част от който се намира в манастира”Св. Екатерина” на планината Синай. В първоначалния си вид паметникът е съдържал около 300 листа, от които днес са останали 137 със сингатури Sinait. slav. 37; Sinait. slav. 1/N; 24.4.8 (28 листа) от сбирката на И. Срезневски в РАН (три листа) и Глаг 2 от сбирката на Успенски в РНБ (два листа). С изключение на отделни листове, останалите запазени старобългарски ръкописи от този тип са най-рано от XIII в. Те отразяват късна редакция на книгата й разделянето й на две в славянската традиция – Служебник (с молитвите за общественото богослужение) и Требник (с молитвите за частното богослужение), както са познати и в съвременната богослужебна практика.
Историческите свидетелства дават информация, че евхологият или части от него са преведени още от братята Кирил и Методий. Според гл. 15 от Пространното житие на Константин-Кирил е преведен „целият църковен чин”, а според гл. 15 от Пространното житие на Методий двамата братя са превели „Псалтира, Евангелието с Апостола и избрани църковни служби”. Според най-новите изследвания архетипът на Синайския евхологий „възхожда към края на IX век и е пряко свързан с Моравската мисия на Константин-Кирил и Методий и техните ученици”.
